През IV в. арианството намерило силна подкрепа в лицето на император Валент. Той издал указ всички негови поданици да приемат новото лъжеучение, а непокорните – да бъдат наказвани със смърт. За страданието на беззащитните християни научил пустинникът Исакий, който напуснал пустинята и отишъл в Цариград, за да укрепи вярата на събратята си.
По това време императорът водел война с готите, които приближавали столицата. По пътя си владетелят срещнал самия Исакий, който го посъветвал да избави християните от страданията и да отвори техните храмове, ако иска да бъде победител.
Императорът повярвал в думите на непознатия, но коварните му служители го разубедили от добрите му намерения и го накарали да хвърли Исакий в една тинеста яма, обрасла с тръни. По волята на Бог светият човек бил спасен. Отново се явил пред Валент с молба да бъде милостив към християните ако не иска Бог да го накаже. Разгневен от думите му, императорът наредил да затворят стареца в тъмница и продължил своя поход.
Скоро предсказанията на преподобний Исакий се сбъднали – вместо триумф, Валент намерил смъртта си в пламъците на една запалена плевня. Повярвал в пророчеството на светия отец, новият император въдворил мир и спокойствие сред християните.
Преподобни Исакий останал в Цариград, където продължил да проповядва словото Божие. Построил храм за много иноци. Доживял до дълбока старост, отецът починал около 380 г. Светите мощи били погребани в църквата „Св.първомъченик Стефан”.
На този ден Православната църква почита още св. Емилия, известна като благочестива християнка и грижовна майка. Емилия била наследница на богат благороднически род и имала пет дъщери и петима синове.Някои от децата ѝ също се отличили с благородните си дела и любовта си към Бога – св. Василий Велики, когото почитаме на 1 януари, св. Макрина (на 19 юли), св. епископ Григорий Нисийски (на 10 януари) и св. епископ Петър Севастийски (на 9 януари).
Най-голям принос от цялото семейство неотлъчно да следва заветите на Бога имала най-голямата дъщеря света Макрина. Тя убедила своята майка света Емилия и по-малките деца да четат редовно словото Божие и да водят праведен живот в името на Христа.
Когато децата пораснали, те напуснали дома. Заедно останали само св. Емилия и св. Макрина. Двете се отдали на духовен живот, освободили своите роби и прислужници, станали монахини и основали девически манастир с богатството, което притежавали.
Към девическия манастир на св. Емилия и св. Макрина се присъединили и други жени. Света Емилия доживяла до дълбока старост.
