• Общество • 1872 • 0

По Великден стават чудеса, може пък и в медиите да се случат

Една такава извратена мода ни налегна нас, пишещите братя. Повечето се кефим да изобразяваме натуралистично човешки подлости и жестокости. Да се изметваме някак си и от журналисти да ставаме гнуснописци. Дай ни на нас повече шок и ужас и неуморно дращим за запалени трупове, разпрани кореми и пръснати мозъци. Ако пък се затъркаля отнякъде някоя отрязана човешка глава - супер! На първа страница ще изтипосаме резнатата "шишарка" на някой човечец.Няма ли в медията снимки от катастрофи и локви кръв по асфалта, какво да видиш, какво да четеш?

Демокрация е... Можем да си пишем, например, за "Жена закла мъжа си", за “Син удуши майка си", за "Малолетна роди от баща си“ или пък "Прасе изнасили свинарка”. Какво толкова? Дай ни на нас да смаем простака! То така се вдига тираж, така се вземат хонорари.

Било вулгарно вестникарското слово? Що да е друго във време на вулви и пениси по висините на държавническите етажи?

Марияна Гълъбова
от

Вестниците и сайтовете ги четат тия долу, в ниското. Писнало им е от безплодните парламентарни дебати, от празни обещания и ялови законотворения и искат хорицата садистично да позлобеят, че гадостите, случващи се с другите, не са техен проблем. В тази връзка журналистите им помагаме на тия дребни душици. Като трапери бродим из улици и институции, белким открием нещо зловещо. Ако пък съумеем и да го щракнем с дигиталните си апарати, материалът става супер. Дай ни на нас компромати, пък нищо ,че нямаш сестра...

Мисля си, че е мърлящина да се играе перверзно със словото. То трябва да се реди мъдро. "В началото бе Словото... " - така започва Евангелието си апостол Йоан и продължава: "Словото беше у Бога и Словото бе Бог...”

Понеже е Светлата седмица, след Великден и сега се сещаме за Христос, да си изповядаме греха, че духовността ни е на умиране. Уж началото й българско се свързва с делото на светите братя Кирил и Методий и писмеността би трябвало да ни е ясен път към Богопознание и спасение на душите. Омърсена, и аз трябва да съм от това, че написах някои неща по-горе.

Светла седмица е! Иде ми да напиша нещо много красиво за една майчина сълза от радост, в която са всички цветове на дъгата… Иска ми се да разкажа как едно коматче пресен хляб в ръцете на дете ми прилича на гълъб… И за любовта ми се иска да пиша...

Няма как да стане. За добрите дела е скучно да се чете. По-леко е да драскаме под товара от страховете и предразсъдъците си, забравяйки, че "словото беше у Бога и Словото бе Бог”. С красивото и доброто няма как да впечатлим читателя. Ще ни обвинят в наивизъм и посредственост.

И понеже освен в демократична Европа, живеем и в условията на див капитализъм с криза в икономиката, давайте, братя, да пишем как наръган с нож си събира червата в шепи. Със сигурност така ще смаем простака.

А на нас, на нас Господ дали ще ни прости? Ще простим ли ние на самите себе си?

По Великден стават чудеса. Може пък да вземем да пишем за хубавите неща и духовността да отвори очи от страниците на медиите с човешко лице. Дай Боже! Амин!