Библиотекарят Милка Пухалска ни срещна с живата памет на Долна Кремена - Виолетка Пенкова. Побелелите коси на 86-годишната баба Виолета будят уважение, но и респект, когато започна своя тъжен разказ.
Спомените се редяха един след друг: за старото класно училище, таваните на стаите в което били покрити изцяло с дърворезба, дело на тревненски майстори. Със сълзи си спомняше дърворезбованото слънце на тавана в класната стая на първо отделение. Тя и до днес не може да си обясни защо е било необходимо да се разруши този храм на знанието, в което са учили децата от цялата околия, включително и от Мездра, за да използват материалите за изграждането на днешната сграда на кметството и читалището.
От училището разказът се пренесе към старата църква - мястото, където самата тя е била кръстена, както и всички долнокременчени, до построяването на новата. С вълнение разказа, че това е може би единствената останала църква в района, изографисани с характерната възрожденска синя живопис от самоукия зограф Петко Танов Даскалов (Влашкоселски). Баба Виолета не пропусна да отбележи, че преди години от Църковното настоятелство са потърсили съдействие от Врачанската митрополия, откъдето им отпуснали 4 000 лева за укрепване на сградата, но единственото, което било направено, били десетината греди за изграждането на укрепителното скеле в притвора.
В разговора се включиха и другите жени, които допълваха с факти какво се случва с църквата им. Всички се възмущаваха, но в същото време извинително се оправдаваха, че никой не иска да се занимава с тези въпроси. Все пак, в края на разговора ни, те изявиха готовност да предприемат нещо, дори сами да се включат в почистването и осигуряването на достъп до тази светиня, съхранила през вековете и вярата, и паметта на стотиците кременски родове, оставили частица от себе си в богатата духовна история.
Заедно с възрастните жени, две прекрасни момичета слушаха с интерес през цялото време разказите на възрастните и сами изявиха желание да се включат в почистването на пространството около църквата.
Така импровизирана среща роди идеята самите те да вземат нещата в свои ръце и да не чакат някой да дойде и да им нареди какво трябва да се направи.
Интересно бе това, че появата на първия снимков материал предизвика отзиви и в социалните мрежи. Ето какво споделя един от потомствените кременчени:
"Под тази черница е погребан пра-пра-дядо ми - поп Петър, Бог да го прости!" и още: "На тази врата вляво, където се вижда кръгът, това беше часовник - изографисан."
Може би това е начинът да се
пробудят заспалите долнокременски съвести…
Снимки: Карина Вутова
