"Босоног по стърнището на белия лист" - Барометър на живота в Северозапада
Юлий Йорданов е автор, който е добре познат на своите читатели от Северозападна България. Автор е на 13 книги, което показва неговата творческа плодовитост. Познат преди всичко като журналист с будна гражданска позиция, Юлий Йорданов проявява слабост към историята, към онези дейци от родния край, дали своя принос за свободата, за развитието на читалищното и музейно дело, за изкуството.
Поредната му книга "Босоног по стърнището на белия лист" представлява един барометър на обществения живот в Северозападна България. Прави чест на автора, че с написаното той ни разкрива панорамата на един район, превърнал се в нарицателно за условията, през които преминава България и българите - икономическа нестабилност, липса на възможности за нормално развитие. И въпреки това - с искрена любов, той ни показва постиженията както на миналото, така и огромните усилия, които местните хора полагат, за да съхранят българското, да продължат традициите, да надграждат наследеното…
Сборникът представлява поредица от статии, които авторът е писал за местния периодичен печат, най-вече във вестник "Монт-прес", където е отговорен редактор. Събраните материали са всъщност една малка хроника на събития, хора, истории - лични и обществени… Статистически отчетено, в томчето са включени общо 144 статии и интервюта, писани от автора през годините. Книгата е оформена в пет раздела, в които посочените текстове са групирани.
Какви са темите, на които Юлий Йорданов обръща най-често внимание?
Като журналист той реагира на важни социални, политически и лични проблеми в Северозападна България. Критики се срещат по отношение на народни представители, местни политици и други, с единствената цел да бъде обърнато внимание на важни въпроси, които се нуждаят от решение.
Затова и първата глава на книгата е озаглавена "Позиции граждански, позиции обществени", включваща 20 материала, в които се разглежда промяната след 1989 г., промяна довела както до положителни прояви, така и до такива с твърде негативни последици. Поставя на обсъждане въпроси, свързани с раждаемостта, с мястото на църквата, икономически и социални въпроси, и миграция, ромските неволи, самоуправството на някои местни политици… Все неща, които вълнуват лично него и хората от района.
Вторият раздел е посветен на духовността; духовността като културен феномен преди всичко, като традиция и опит да бъде съхранена за поколенията. Във включените 43 материала в раздела, проличава съпричастността на Юлий Йорданов към родния край. Освен като професионален журналист, той подхожда към обектите, които поставя на разглеждане, като краевед, културовед, историк.
Сред любимите му теми са тези за читалищата. Включил е много статии с информация за тяхната дейност и сега, и преди. Всъщност, тази опозиция - минало-съвременност често присъства като подход в написаното от него. Живият разказ на участници в културния живот на района, които съхраняват ценностите и традициите за поколенията, са водещи. Понякога носталгията и мъката за изгубеното обаче, добре проличават и поне у мене създаде чувство на умиление, но същевременно и на безпомощност от факта за безхаберието и липсата на устойчивост в отношението към постиженията на предходниците ни, най-вече от управляващите.
Много статии са посветени на читалищата и библиотеките в Лом, Чипровци, Монтана и селищата от района. В тях личи искреното желание на автора да обърне внимание на онези местни дейци, истински будители, които съхраняват българското. Другата водеща тема е за местните фолклорни колективи и групи - певчески, танцови, театрални. Съчетаването на историческата информация за тези институции и от най-малкото селище с живия разказ на участници и спомени, прави изложението динамично и крайно интересно. Често авторът използва архивни източници от местни и национални архиви, съчетани с богат снимков материал.
Гостуванията на състави от Северозападна България и участията им в различни конкурси не са убягнали от погледа на автора. Медали, награди, много любов и всеотдайност лъха от информацията за представянето на млади и стари в подобни прояви у нас и в чужбина.
В третата глава на книгата си, Юлий Йорданов е показал своя афинитет към съвременните и не толкова културни проблеми. Той не само ни е показал богатството на културния живот в района, но ни прави участници в много от проявите: запознава ни с книги на местни автори, изложби, състави, с любопитни факти от делата на местните будители. И читателят усеща, че авторът живее с пулса на своите съграждани. Това проличава от наблюденията му върху конкретни изяви, но същевременно и с неговото пряко участие в литературни и други конкурси, организирани в района.
Четвъртият раздел на книгата е озаглавен "Личности от ежедневието и… не съвсем". Тук ни разказва много истории: за лютиера от началото на ХХ в. Давид Давидов, за художници, музейни дейци, краеведи, учители, учени, духовници, като цяло хора - творци, които имат връзка със Северозападна България - дали с това, че са се родили там или защото са оставили трайна следа в развитието на района.
И накрая, авторът е събрал 37 интервюта на хора, които имат както значимост за родния край, но и такива с национална и международна величина. Срещаме имената на историка акад. Илчо Димитров, на проф. д-р Георги Петков - преподавател по старобългарска литература в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", състезателката на гюлле Стела Момчева - ломчанка, закръглила първия си век, ректора на Русенския университет доц. д-р Марко Тодоров, херцога на Бавария Франц фон Байерн, краеведа Йордан Георгиев, руския космонавт Георгий Гречко и много други. В тези интервюта проличава изключителното умение на Юлий Йорданов да поставя акценти, да извлича интересна и стойностна информация и оценки от своите събеседници.
Подобни издания без съмнение са изключително ценни в нашата книжнина. От книгата на Юлий Йорданов и включените в нея текстове лъха искреност, добронамереност, но в същото време проличава будната гражданска съвест и критичност на автора.
Проф. д-р Красимира Табакова
