От историята знаем, че Борис се покръства заедно с цялото си семейство и при кръщението приема името на Византийския император – Михаил. През 865 година в Христовата вяра били покръстени и всички българи.
Цар Борис приел учението на Иисус с цялото си сърце и ревностно го следвал в личния си живот. Той изцяло се отдал на проповядването на Христовата вяра, като за тази цел дори се оттеглил от престола и станал монах.
Оставил скиптъра на властта в ръцете на своя син Владимир - Расате. Недоволните боляри обаче подтикнали Владимир да върне отново езическата религия, но цар Борис бил готов на всичко, за да защитава християнството и потушил метежа. След него на престола седнал другият му син - Симеон, който се оказал ревностен последовател на Христос.
Именно по това време учениците на св. Кирил и св. Методий намират радушен прием у нас и България започва да се изгражда като религиозно-просветен център на Балканите и съответно се подготвя да преживее своя Златен век.
Цар Борис окончателно се върнал в манастира и се отдал на пост, молитва и книжовна дейност. Починал е на 2 май през 906 г.
Той е наречен равноапостолен светец, защото неговото дело в България и на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли.
