Според християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела.В иконографията Свети Дух се изобразява като гълъб.
Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народните вярвания на него душите на покойниците, "пуснати" на Великден, "се прибират". Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да "направят сянка" на мъртвите на оня свят. В църквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи "виждат" свидните си близки покойници. Народът нарича празника Духовден и с него започва "Русалската седмица", "Самодивската неделя" и "Русалийки" , които били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и рядко се приписва и способност да лекуват.
В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава. За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма.
