Представяме ви строителния инженер Здравка Цветкова. Тя не е построила магистрала, но както много български жени и като истинска банскалийка, е наследила желанието да бродира, да везе и да възражда изконните критерии за красота, завещани от майки и баби.
Днес това се нарича хоби, но за нея се е превърнало във вътрешна потребност на душата. Иначе не става, категорична е жената от Банско. И доказателство за думите й е шевичената карта на България, която е изработила. Тя е част от изложбата "Българската шевица - код, искра, традиция", която е подредила тези дни в Дома на изкуствата в Банско и привлича вниманието на българи и чужденци. Това е една от експозициите, подготвени по програма "Произведено в България" и показани тук в дните на започналия международен джазфестивал в курортния град.
"Шевичената карта на България е най-красивата и зареждаща работа, която съм правила - разказва Здравка Цветкова пред БТА. Аз я извезах и пригаждах към своето светоусещане, изучавах бодовете и характерните особености за всяка шевица. Изчетох цялата литература, до която се добрах. Но твърде невярно ще бъде ако кажа, че тя е мое дело. Не е. Картата е колективно дело на членовете и съмишлениците от сдружение "Седянка". Скоро се навършиха шест години от учредяването му."
Това са около 5000 прекрасни жени, разказа още везбарката от Банско. Всички те са разровили бабините ракли и са снимали съкровищата, които са намерили там. Обходили музеи и събори, снимали и всичко споделяли. Така се събрал драгоценен актив.
"Извезването не е толкова трудно, повече време и усилия изисква самото събирателство и тази карта е плод на това събирателство, продължава Здравка Цветкова. Тя не можеше да стане без д-р Любка Любенова, Ани Йовева, Цанка Велева, г-жа Величкова. Последната я извезе за Япония с момичетата от клуба й по везба. Издаде книга с шевиците, събрани с толкова мерак от жените в "Седянка". Така че всяка жена може сама да извезе своята семейна шевичена карта", обобщава банскалийката, която отдавна се е убедила, че нищо не започва от нас. Така е и с шевиците.
"Не ние сме ги открили, те идват от древността, израз са на жаждата на българката за красота и любов", коментира тя.
Не пропуска да разкаже също, че преди години е имало една голяма везбарка - Мара Коларова. Кръстосвала е България надлъж и нашир. Издирвала е шевици на терен и след това ги е изработвала сама. Направила е около 67 изложби. На една от стените в софийския й апартамент е имало карта, на която е избродирала всяка шевица на мястото, където я е открила. Поклон пред нея, казва Здравка Цветкова.
"Всяка шевица си има свой бод и може някъде около 140 бода да се използват - различни за различните етнографски области на България. Сега някъде около 30-40 са останали, които повече се използват и то от малко хора. И си е цяло изкуство и приказка да се занимаваш", казва Здравка, която може надълго и нашироко да разказва и обяснява какви шевици, цветове и комбинации са характерни за различните райони на България, за символното значение на различни фигури и знаци, за истории и легенди, свързани с тях.
Около шест месеца й е отнело изработването на шевичената карта на България. По думите й не е толкова много работата, по-важна е нагласата, подготовката. Затова отново подчертава заслугите на жените от сдружение "Седянка" за издирването, проучването и пресъздаването на българските шевици.
Здравка Цветкова с удовлетворение и искрена радост споделя, че е силно впечатлена от любовта към българската шевица, изразена най-спонтанно от много посетители на изложбата.
"Всички много се радват и питат - автентично ли е, не е ли, кой откъде го извадил и показал, разказва тя. Най-много ги впечатлява това, че бабините ракли се отварят, за да се извади от тях и покаже тази красота."
Самата Здравка най-много се радва, че и младите учат децата си на българщина. Това всъщност е истината, другото е следствие, защото това ще остане, убедена е тя.
А на финала разказва за една непозната жена с особено излъчване, която застанала пред шевичената карта на България, под която грее и български трикольор, и се поклонила пред тях. Сторила поклона все едно, че е в църква, пред икона.
И това беше най-хубавото ми преживяване от целия ден, разказва везбарката.
Източник: dnes.bg
