В България на 30 декември 1967 е издаден Указ на Президиума на Народното събрание „за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица“. Така в страната започва поетапното въвеждане на петдневната работна седмица.
Постановлението за въвеждане на 5-дневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975), влиза в сила на 1 януари 1970 г. за Габровски и Старозагорски окръг.
През 1973 г. промените са въведени в повечето големи градове, а от 1974 г. към по-малко работно време преминават и София-град, София-окръг, Благоевградски, Великотърновски, Ловешки, Михайловградски, Плевенски, Разградски, Силистренски, Толбухински, Търговищки, Шуменски и Ямболски окръг.
Днес, все по-често се полага извънреден труд в различните компании у нас и в много европейски страни. Една от дългосрочните политики на Европейския съюз, насочена към пазара на труда е към намаляване на работните часове на седмица, като намалението на продължителността на работната седмица не е за сметка на повече работни часове, или извънреден труд.
Директивата на Европейския съюз за работното време налага 48-часова максимална работна седмица, която се прилага за всяка държава-членка, с изключение на Обединеното кралство и Малта (които имат възможност за неучастие, което означава, че служителите в Обединеното кралство могат да работят повече от 48 часа, само по собствено желание, без да бъдат принуждавани).
Средната продължителност на работната седмица в Европа е 37.4 часа.
