Още със създаването на Дома през 2009 година, Владислава Димитрова е назначена за директор и започва да развива изключително динамична дейност в различни направления, посветена на подобряването на условията за живот на възрастните хора, избрали Мездра, за да се радват на спокойни старини.
За всичките тези години, Димитрова се посвещава единствено на своите баби и дядовци в Дома, като проявява изключителни мениджърски умения и качества. Благодарение на усилията и дейността й, през 2016 година, Домът за стари хора в Мездра се нарежда сред шестте най-добри в България, получили най-високата обща средноаритметична оценка в националния мониторинг. Мездренската специализирана институция е получила тогава максималната оценка 5.00, колкото е и тази на старческите домове във Враца, Сливен, Ямбол, Средец и Нови пазар. Под обхвата на анализа попадат всичките 81 домове за стари хора, които функционират в страната.
Социалните заведения са оценявани по пет индикатора, като по всичките мездренският дом е получил максимална оценка. Това са „Администрация и управление”, „Местоположение и материална база”, „Информация за потребителите”, „Информация за персонала” и „Участие на потребителя”.
През 10-те години на своето управление на Дома, Владислава Димитрова установява дълготрайни контакти с различни международни хуманитарни и неправителствени организации, с помощта на които ежегодно се подобряваха условията за живот на потребителите в социалната институция.
Едновременно с това, директорът създаде трайни културни традиции - организиране на лични празници, отбелязване на народните обичаи, културни програми с участието на деца и популярни изпълнители, които обогатяват и правят пълноценен живота на старите хора.
С нескрито разочарование обаче, Владислава Димитрова сподели, че въпреки изтичането на предизвестието, е очаквала проява на разбиране от страна общинската управа за оставането й на поста до 15 септември, за да може да продължи и завърши подготовката за 10-ия рожден ден на Дома.
„Бях си на работното място, когато в 11:00 часа ми съобщиха, че трудовият ми договор е прекратен. Решението ми да напусна не беше лесно, защото аз посветих 10 години от живота си на този Дом. Лиших семейството и децата си от присъствието ми, за мен нямаше почивни дни, бях на разположение 25 от 24 възможни часа в денонощието. Родителите ми отгледаха децата ми, съпругът ми тичаше заедно с мен по нощите, когато се е налагало. Чувствам се разочарована, че не ми бе дадена възможност да довърша започнатото за празника. Сега всичко, което бях предвидила и заложила за десетата годишнина, ще трябва да бъде направено от новоназначения директор” – допълни Димитрова.
