М. Й. макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с И. Н. от Плевен,О. Ю. от Плевен и М. А. от Бургас е направил опит за бягство от поправителния дом, като за бягството той си е послужил с разрушаване на тавана на спално помещение, чрез пробиване на отвор, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини.
За това престъпление Районен съд – Враца е наложил на М. Й. наказание от четири месеца „лишаване от свобода“, при първоначален "строг" режим. Недоволен от така постановената осъдителна присъда М. Й. е подал въззивна жалба против съдебния акт чрез своя защитник. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, изразяваща се в несправедлив размер на наложеното наказание – неговата завишеност. Останалите подсъдими и техните защитници изразяват становище, че са доволни от присъдата и не желаят присъединяване към жалбата.
Врачанският окръжен съд със своето решение прие обжалваната присъда на Районен съд - Враца за правилна, обоснована и законосъобразна и като такава тя бе потвърдена, а жалбата против нея – оставена без уважение.
Решението на Врачанския окръжен съд е окончателно.
