С присъда на Окръжен съд – Монтана, Николов е признат за виновен в това, че на 24 февруари 2021 г. след скандал в центъра на с. Громшин, обл. Монтана, умишлено умъртвил Любен С., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост – чрез нанасяне на 7 удара с нож. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода" в размер на 16 години. Уважени са предявените от гражданските ищци искове за сумата от 100 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С атакуваното решение на САС първоинстанционната присъда е изменена, като Николай Николов е признат за невинен и е оправдан по обвинението да е извършил убийството по особено мъчителен начин за убития. Изменен е размерът на наказанието „лишаване от свобода" от 16 на 15 години. Присъдата е изменена и в гражданската ѝ част, като е намален размерът на присъдените обезщетения от 100 000 на 80 000 лева.
Съдебният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Софийският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. „Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция", категорични са върховните съдии. Апелативният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и прецизно и мотивирано е дал отговор на претенциите за приложение на института на неизбежна отбрана. Правилно е прието, в пълно съответствие с утвърдената съдебна практика, че липсва ключов елемент от фактическия състав на неизбежната отбрана, а именно непосредствено противоправно нападение. Към момента на нанасянето на първото нараняване в гърба на пострадалия от страна на подсъдимия с носения от него нож Любен С. се е бил отправил към велосипеда си, за да се прибира у дома си и е напускал мястото на инцидента. Нападение – предстоящо, започнало или непрекратено, насочено към подсъдимия, не е било налице. Пострадалият не е представлявал повече никаква заплаха за личността или здравето на подсъдимия.
Тричленният състав на ВКС констатира, че не е останала без отговор претенцията на защитата за отпадане на квалифициращия признак деянието да е извършено с особена жестокост. За да отхвърли тази претенция, правилно въззивният съд е приел, че този квалифициращ признак е налице, когато от данните по делото се установи, че дейността по умъртвяването на пострадалия по своя интензитет явно надхвърля необходимото за причиняването на смъртта и сочи на едно допълнително субективно отношение към жертвата, изразило се в изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм.
Силата и броят на нанесените по пострадалия удари с нож правилно са отчетени като свидетелство за проявената от подсъдимия изключителна ярост по отношение на Любен С. В тази насока също правилно е прието, че за проявата на особената жестокост от подсъдимия се съди и от обстоятелството, че е продължил да намушква пострадалия и след като той вече е паднал на земята и не е оказвал никаква съпротива на своя убиец. Така подсъдимият е демонстрирал своята неоправдана злоба и желание за отмъщение към своята жертва и е показал своето субективно отношение към Любен С.
Върховните съдии не приемат и твърденията за явна несправедливост на наложеното наказание. За касационната инстанция са напълно споделими изводите на САС, че наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление е законосъобразно определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, сред които чистото му съдебно минало, напредналата му възраст и влошеното здравословно състояние. Отчетено е и провокативното поведение на самия пострадал, отключило агресивната реакция на подсъдимия. Апелативният съд със споделими аргументи е отхвърлил приетите от първата инстанция отегчаващи обстоятелства като липса на критичност у подсъдимия и липса на изразено съжаление за стореното. В резултат на тази си дейност въззивният съд е намалил размера на наложеното наказание в рамките на минимума, предвиден по чл. 116 от НК. „По-голяма снизходителност по отношение на подсъдимия не е необходима и всяка корекция на наказанието в посока на неговото намаляване би довела до явна несправедливост на същото, но в обратен на искания от защитата на подсъдимия смисъл. Наказанието е определено достатъчно снизходително, за да може да се претендира по-нататъшното му смекчаване", се казва в мотивите на ВКС.
