С офицера Джунов се срещаме на откриването на фотоизложба в ДНА,
посветена на Първата световна война и той с удоволствие ни показа своето
кътче от нея - колекция от 134 пощенски картички на български войници
от врачанския край, изпратени от фронта до близките им. 22 от тях са с
вградена марка на Цар Фердинанд.
Подполковник Джунов разказва, че повечето от картичките са на войника Тошо Стоянов от село Мраморен. Има и картички, изпратени от семейството на редник Стоянов до него. Картичките от вътрешността на страната до фронта се плащали, а за войника картичката е пътувала безплатно към близките му.
Иван Джунов ги е събирал през годините, сортирал ги е и се е опитал да подреди в хронология историите, които те разказвали. Той се шегува, че и преди сто години, и в наше време, войникът се е интересувал най-вече от това кога ще излезе в отпуск.
Джунов споделя, че с изненада е открил изключително уважителното обръщение на войниците към роднините си, които винаги били изписвани с главна буква: "Вие, моите майка и баща...”. Войникът Тодор Стоянов дори в писмо до баба си е написвал: "Госпожа моя баба Върба...". Впечатлил го и израза "крайно благодаря", който най-често се среща в написаното на картичките от фронта.
Колекционерът на ценните картички споделя, че времето е сложило своя отпечатък върху написаното, трудно се чете текст от преди почти век. Но от прочетеното офицерът Джунов е усетил личните вълнения на войника Стоянов. Той написал на една картичка до сестра си, че не било редно да пристане на човек от село до Мездра, без да го дочака да се върне от фронта и да види що за човек е женихът.
Стоянов е писал и до съпругата си Къна да я разпита как е и да й каже, че иска по живо, по здраво да го чака. Тя пък му изпратила отговор, че имат четири яренца и го уверява, че по-малкият му брат Иван се грижи добре за стопанството им, докато той воюва. Между картичките има и две цветни от 1917 г., което за онова време е било рядкост.
Впечатляващо е, че до войникът Стоянов има получени картички от неговия баща Стоян Тошков, който също е бил на Солунския фронт по това време, но в друг полк. В кръвопролитната Първа световна война бащи и синове са били заедно на бойната линия, добавя подполковник Джунов и ни показва една автентична схема с надписи на архаичен български език за финала на Първата световна война. Той обяснява, че за него най-интересен е флангът 52-ри, защото с тази цифра е обозначено формированието на запасните врачани, участвали във войната.
