„Основната предпоставка, предмет на разглеждане в производството по чл.64 от НПК, а именно - предпоставката за наличие на обосновано предположение за авторството на деянието, е била правилно обсъдена и подробно мотивирана от първоинстанционния съд. Обоснованото подозрение за съпричастността на обвиняемите към авторството на деянието, дори в този първоначален етап на разследване, се установява на първо място от свидетелските показания, от писмените и веществените доказателства, които в съвкупност установяват фактите относно времето, мястото, конкретния предмет и начин на извършване на деянията.
Отчитайки изискването на законодателя, всяка мярка за неотклонение да е строго индивидуална и да бъде съобразена с обществената опасност на деянието на дееца и със съответните й цели, съдът счита, че оставането и на тримата обвиняеми на свобода или определяне на по-лека мярка за неотклонение, каквато се иска, очертават наличието на реален риск същите да извършат престъпление.
Следва да се отбележи, че при вземане на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража", е достатъчно да е налице една от двете опасности - да се укрие обвиняемия или да извърши престъпление. Законодателят не поставя изискване за кумулативна наличност на двете, въпреки това, в конкретния случай не се установи никой от обвиняемите да пребивава постоянно на адреса, посочен в документите за самоличност като постоянен и настоящ адрес“ – се казва в мотивите на съда.
Определението на Врачанския окръжен съд е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
