Досада се четеше дори по лицата на шепата чиновници от местната администрация, предимно началници, задължени служебно да присъстват на празника. Сред дошлите бяха също възпитаници на Комплекса за социални услуги за деца и лица с увреждания, доведени под строй на площада, както и дузина червени бабички и старци.
За леко пенсионерската, като цяло, визия на тържеството допринесоха изпълненията на Фолклорна група "Искрица" при Пенсионерски клуб "Мездрея" и на Мъжката вокална група "Калето", които се опитаха да повдигнат градуса на патриотичното чувство с тематични песни.
Свеж привкус на празничната програма придаде единствено талантливият рецитатор Генчо Драголов от Експерименталния театър при Читалище ”Просвета”, лауреат от Националния рецитал-конкурс за изпълнение на Ботева и възрожденска поезия и проза, който изпълни вдъхновено "Изповедта на България" от Стефан Стамболов.
За пореден път особен колорит създадоха двама гвардейци, в ролята на които влязоха младите "хъшове" Даниел Драганов и операторът Лъчезар Димитров, "събрани снощи, по думите на художника Евгени Кучков, от кръчмите в Браила".
Въобще, ако използваме заглавието на един от емблематичните разкази на Уилям Сароян: "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света".
