Заведенията за извънболнична помощ са 2 098
с 1 296 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 149 с 1 935
легла.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за
кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни
онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците
са многопрофилни и специализирани.
Към 31.12.2020 г. многопрофилните
болници са 183 с 38 256 легла, или в 57.2% от болниците е съсредоточен
73.6% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки
граници - от 23 до 1 540. Най-голям е делът на многопрофилните болници,
които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 41.0%. До
99 легла има в 37.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2%
от този вид лечебни заведения.
Към 31.12.2020 г. специализираните болници са 137 с 13 735 легла.
Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 74 с 4 415
легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително
лечение и рехабилитация - 16 с 1 978 легла; за рехабилитация - 34 с 5
083 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 2 114 легла.
Съгласно методологическите изисквания и
прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се
отнасят и центровете със стационар. В края на 2020 г. те са: центрове
за кожно-венерически заболявания - 3 заведения с 30 легла; комплексни
онкологични центрове - 7 с 1 185 легла;центрове за психично здраве - 12 с
1 010 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2020 г. е 783.9
на 100 000 души от населението и в сравнение с 2019 г. се увеличава със
7.1 пункта (776.8).
Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 040.4 на
100 000 души от населението), Плевен (1 015.3) и Пловдив (1 011.0), а
най-ниски са в областите Перник (371.2), Ямбол (388.0) и Видин (412.5).
Към 31.12.2020 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 098
с 1 296 легла за краткосрочно наблюдение и престой.
В сравнение с
предходната година броят на тези заведения се увеличава с 0.9%, а броят
на леглата в тях - с 6.0%.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна
медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за
медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без
легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и
други. В края на 2020 г. тези заведения са 149 с 1 935 легла, като
най-голям е броят на хосписите - 48 с 1 220 легла. В сравнение с 2019 г.
броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава с
1.1% поради увеличения брой легла в хосписи.
В края на 2020 г. на основен трудов договор
в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари.
Лекарите по дентална медицина са 7 312, като 6 454 от тях работят в
практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни
грижи са 44 676, от които 29 160 медицински сестри и 3 251 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар)
практикуват 17 054 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските
специалисти по здравни грижи са 26 589, от които 18 701 медицински
сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят
10 502 лекари и 6 905 лекари по дентална медицина, включително всички
лекари (6 795) и лекари по дентална медицина (6 454), които работят в
индивидуални и групови практики по договор с НЗОК.
В другите заведения
за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен
трудов договор в медицински центрове (1 913) и в
диагностично-консултативни центрове (1 383).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в
училища) към 31.12.2020 г. на основен трудов договор работят 2 161
лекари и 369 лекари по дентална медицина.
Към 31.12.2020 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и
възраст е следното: мъже - 13 158 (44.3%), жени - 16 559 (55.7%);
най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10
442, или 35.1%; младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години,
са 4 589, или 15.4%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 299,
или 17.8%.
В структурата на лекарите по специалности
най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 015, или 13.5% от всички
лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%,
акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение -
5.6%, хирургия - 5.1%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите,
практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2.0%), а инфекциозни
болести - 233 (0.8%).
Осигуреността с лекари в края на 2020 г. общо за страната е 43.0 на 10
000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В
сравнение с 2019 г. осигуреността с лекари се увеличава незначително
(42.6 на 10 000 души от населението), а осигуреността с лекари по
дентална медицина остава непроменена.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.3 до 63.4
на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има
медицински университети и университетски болници - Плевен (63.4 на 10
000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна
(50.9). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.3 на 10 000
души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души
от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.1 на 10
000 души), Видин (6.9) и Кюстендил (6.8). Най-ниска е осигуреността на
населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10
000 души от населението), Търговище (4.2) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.6 на 10 000
души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.2
на 10 000 души), София (столица) (14.1), Варна (13.1) и Смолян (12.1).
Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в
областите София (5.4), Търговище (5.5), Разград (5.6) и Силистра (6.0
на 10 000 души от населението).
