Държавите членки на ЕС, включително и България, са задължени да транспонират разпоредбите на директивата в своето национално законодателство до 7 юни 2026 г.
Новите правила на Европейския съюз задължават компаниите да обявяват предварително нивото на заплащане за всяка обявена позиция – било то чрез конкретна сума или ясно определен диапазон. Целта е да се премахне една от най-разпространените форми на неравенство между половете – разликата в заплащането на мъжете и жените, която продължава да съществува във всички държави членки на ЕС, включително и в България.
С новата директива Европейският парламент и Съветът на Европа въвеждат общи минимални стандарти за прозрачност на възнагражденията и механизми за ефективно прилагане на принципа „равно заплащане за равен труд“. Тя изисква
работодателите да предоставят ясна информация за заплатите още на етапа на кандидатстване,
както и да осигурят на служителите достъп до данни за критериите, по които се определя тяхното възнаграждение.
Работниците ще могат да изискват информация за средните нива на заплащане по категории длъжности, а компаниите с над 100 служители ще трябва да изготвят периодични доклади за разликите в заплащането между половете.
Европейската директива забранява на работодателите да ограничават служителите да споделят помежду си информация за заплатите си.
По този начин се цели да се насърчи култура на прозрачност и да се прекрати практиката, при която разликите в заплащането остават скрити зад договорни клаузи за конфиденциалност. Работодателите, които нарушават тези изисквания, ще носят отговорност и могат да бъдат санкционирани.
Новите правила предвиждат и реални механизми за защита на засегнатите работници. Всеки служител, който смята, че е обект на дискриминация в заплащането, ще има право на обезщетение, както и на достъп до информация, която доказва нарушението.
Въвеждат се и колективни искове – профсъюзите и равнопоставени организации ще могат да предявяват дела от името на групи работници, засегнати от една и съща практика. Тежестта на доказването вече няма да пада само върху служителя – работодателят ще трябва да докаже, че няма разлика в заплащането, основана на пола.
Директивата задължава държавите членки да създадат ефективни контролни механизми и санкции, както и да гарантират независимостта на органите, които ще следят за прилагането ѝ.
Предвижда се също така да се събират и предоставят на Европейската комисия и Евростат ежегодни статистически данни за възнагражденията по пол. Това ще позволи на ЕС да проследява реалното свиване на разликата между мъжете и жените в заплащането и да отчита напредъка на всяка държава членка.
Особено внимание се отделя на прилагането на правилата в малките и средни предприятия. Държавите членки са задължени да направят оценка на въздействието на транспонирането на директивата върху микро- и малките компании, за да не се стигне до прекомерна административна тежест.
Социалните партньори – работодателски организации и синдикати – ще имат ключова роля при изработването на националните механизми и при осъществяването на контрол върху тяхното прилагане.
Новата европейска рамка е резултат от дългогодишни усилия за премахване на неравенството в заплащането между половете.
Според Европейската комисия жените в ЕС все още получават средно с около 13% по-ниски заплати от мъжете за сходен труд.
Директивата цели не само да изравни възнагражденията, но и да промени културата на договаряне на работните условия – от тиха дискриминация към открита и справедлива прозрачност.
Очаква се държавите членки да транспонират новите правила в националното си законодателство в рамките на три години.
За България това означава сериозни промени в Кодекса на труда, Закона за защита от дискриминация и подзаконовите актове, регулиращи заплащането и колективните трудови договори.
Предстои Министерството на труда и социалната политика да предложи конкретни текстове, които да отразят изискванията на директивата, така че още при публикуването на обява кандидатите да знаят не само длъжността, но и какво възнаграждение могат да очакват.
