Когато законът бе предложен първоначално през 2020 г., целта беше проста - да се въведе контрол в онлайн пространството, където Брюксел смяташе, че компаниите не правят достатъчно, за да блокират незаконното съдържание, или за да защитят потребителите. Вълна от проучвания, предприети от Европейската комисия, трябваше да оцени как се справят най-големите дигитални платформи с редица опасения - от защитата на потребителите до онлайн активността на непълнолетните. Досега ЕС е започнал официално производство за нарушение срещу социалната мрежа "Екс" (X), собственост на американския милиардер Илон Мъск, заради "незаконно съдържание и дезинформация".
Наказанията за нарушения на DSA ще бъдат сурови
Тези, които нарушават правилата, могат да бъдат глобени с до 6 процента от общия си годишен оборот, или дори да бъдат забранени в ЕС за сериозни и повтарящи се нарушения. ЕС официално ще може да налага санкции на компаниите, включително глоби, за всякакви нарушения. Отвъд перспективата за глоби, според Александър де Стрийл от мозъчния тръст Център за регулиране в Европа (CERRE), законът има за цел в крайна сметка да промени културата на цифровите компании. Действието на новото европейско законодателство ще бъде постепенно, нищо няма да се промени изведнъж, добави той и обясни: "Целта не е да налагаме глоби, а платформите да променят своите практики."
Какво ще се промени?
Новите правила за постановяват, че цифровите платформи, които например предлагат услуги за пазаруване, трябва да действат бързо и да спрат продажбата на фалшиви продукти и да блокират повторни измами. ЕС също така забранява целенасочената реклама за деца и се стреми да улесни възможността на потребителите да докладват за незаконно съдържание, да се оплакват и да търсят обезщетение за нарушения на правилата. Отговорността за контрол на цифровите компании ще бъде разпределена между ЕК, с нейния екип от повече от 120 експерти, и страните членки от ЕС.
ЕК ще контролира най-големите платформи, но страните ще трябва да създадат "координатори за цифрови услуги", които да наблюдават по-малките компании.
Цифровите компании с по-малко от 50 служители и оборот под 10 милиона евро (10,8 милиона долара) ще бъдат освободени от най-сериозните правила.
Предизвикателства
Правилата на ЕС за дигиталните гиганти влязоха в сила през август и обхванаха "много големи" световни компании, като "Гугъл" (Google), "Фейбук" (Facebook), "ТикТок" (TikTok), "Амазон" (Amazon) и "Епъл" (Apple). ЕС смята, че размерът и обхватът на влияние на подобни компании означава, че те имат по-големи отговорности за справяне с рисковете за потребителите.
22-те платформи, изправени пред по-строги правила, включват и "Букинг" (Booking.com), "Инстаграм" (Instagram), "Стапчат" (Snapchat), както и три големи порно сайта. Те са задължени да бъдат по-прозрачни, като предоставят достъп, за да бъдат проверявани, както и да публикуват годишни оценки на риска за своя сметка.
Новият закон вече предизвика някои противоречия. "Амазон" и германският онлайн портал за търговия с модни стоки "Заландо" (Zalando) оспорват определянето им като "много големи" компании. "Мета" и "ТикТок" също оспорват таксите, които трябва да плащат на регулаторите в ЕС, натоварени с налагането на нови строги правила за модериране на съдържанието.
"Мета" плати около 11 милиона евро, а "ТикТок" отказа да каже колко е била сумата. На този фон от "Гугъл" съобщиха пред Ройтерс, че компанията планира кампания за борба с дезинформацията в пет държави от ЕС.
От тази пролет вътрешното звено на компанията, което работи за справяне с обществените заплахи, ще пуска серия от анимирани реклами в платформи като "ТикТок" и "ЮТюб" (YouTube) в пет страни от ЕС: Белгия, Франция, Германия, Италия и Полша.
Източник: БТА
