Пролетта на 2026 г. е с валежи около и над нормата. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 139,3 мм (л/кв. м) на вр. Ботев на 23 май. Максималната сезонна сума на валежите също е на вр. Ботев – 457,6 мм.
Значими метеорологични събития
В периода 27–29 март, под влияние на преминаващ средиземноморски циклон, в страната се създава валежна обстановка. При преминаването на студения фронт има силни пориви на вятъра, а на отделни места и гръмотевична дейност. Температурите чувствително се понижават. На места по високите полета в Западна България вали сняг и се образува тънка снежна покривка.
През периода 1–5 април баричното поле е циклонално. През южните райони от Балканите преминава средиземноморски циклон и се създава валежна обстановка. На много места в страната има валежи от дъжд, в отделни райони значителни, по върховете вали сняг и дебелината на снежната покривка се увеличава. Температурите се понижават и са по-ниски от обичайните. В края на периода след изтеглянето на циклона от запад се изгражда баричен гребен. Валежите спират, облачността се разкъсва и намалява. Дневните температури се повишават.
През месец май атмосферната циркулация над Балканите е с повишена динамика. В периода 11–13 май преносът над България е западен, а при земната повърхност Балканите са в южната периферия на циклон, чийто център е над Балтийско море и Централна Европа и бавно се премества на изток. През страната преминава студеният фронт, свързан с този циклон. На много места има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки, през първия ден главно в Западна, а през втория в Централна и Източна България. След фронта вятърът се усилва и температурите се понижават значително. През периода 22–24 май времето в страната се определя от откъснат от общата циркулация висок циклон с център над югоизточните райони на Европа. При земната повърхност България остава в периферията на антициклон с център над Западна и Централна Европа. Времето е облачно, със значителни валежи. Температурите са по-ниски от климатичните норми.
Опасни явления
Локални наводнения и свлачища вследствие на продължителни и интензивни валежи, гръмотевични бури и градушки са опасните явления през метеорологичната пролет на 2026 г.
В резултат от обилни валежи на 30 март прелива р. Черни Лом и наводнява дворове и земеделски земи в с. Априлово, общ. Попово. На 2 април за пореден път от началото на годината придошлите води на р. Арда заливат моста при с. Китница, общ. Ардино – единствената пътна връзка за шест села на територията на общината, и е обявено частично бедствено положение. През периода 22–24 май в Централна Северна България преливат реките Росица, Видима и Янтра, нанасяйки сериозни щети върху жилища, инфраструктура и водоснабдяване в областите Велико Търново, Габрово и Ловеч. Един човек е загинал във водите на р. Росица.
Освен наводненията през сезона от валежите се активират десетки свлачища на различни места в страната. Паднали земни и скални маси са причина за дерайлирането на два пътнически влака – на 3 април между гарите Дъбово и Радунци в община Мъглиж и на 4 април в участъка между гарите Царева ливада и Трявна. Има пострадали пътници.
В много райони валежите са придружени от силни гръмотевични бури и градушки. На 28 март градушка нанася щети по автомобили и оранжерии в Крумовград. На 12 май след валеж от град с размер на зърната колкото орех много домове и обществени сгради в Трявна са с изпочупени прозорци, повредени покриви и наводнени помещения.
Агрометеорологични факти
Агрометеорологичните условия през пролетта на 2026 г. се отличават с повишена динамика и резки промени.
Почти целият месец март е сух и с температури около климатичната норма, които са по-високи от биологичния минимум за протичане на вегетация при зимните житни култури. През месеца при пшеницата преобладава фаза братене. През последните дни от март падат валежи и повишават нивото на влагозапасите в 50 см почвен слой. На места в южните райони градушки нанасят сериозни щети на земеделските култури. Минималните температури в полските райони са над критичните за напредналите в развитието си костилкови овощни видове, встъпили във фазите цветен бутон и цъфтеж.
Април започва с кратковременно застудяване, но много бързо с повишението на температурите, на много места в страната до и над 23–25 градуса, настъпва подобрение на топлинните условия. През месеца при пшеницата и ечемика се увеличава делът на посевите във фаза вретенене, при зимната рапица се наблюдават бутонизация и начало на цъфтеж.
През май агрометеорологичните условия се определят от неустойчиво време. В началото на месеца развитието на земеделските култури протича при средни денонощни температури под нормата. През периода 1–4 май на много места в страната се създават условия за образуване на слани. В част от западните райони е компрометирана реколтата от череши, сливи и ябълки. В агростанция Кюстендил повредите по младите завръзи на ябълката достигат 10%, по черешата и сливата – между 20 и 30%, а в някои селища от областта се съобщава за повреди в сливовите и черешовите градини и от порядъка на 80–90%. Около 12 май градушки нанасят щети по овошките, лозите и пролетните култури, особено сериозни в районите на Плевен, Габрово, Силистра, Сливен и Стара Загора. През третото десетдневие от месеца в част от централните райони падат интензивни, значителни по количество валежи, които преовлажняват и наводняват площи със земеделски култури. В края на май при пшеницата протича наливане на зърното и фаза млечна зрелост, предимно при посевите в източните и южните райони, като Сандански, Търговище, Силистра, Провадия и Карнобат. При ечемика в Карнобат е регистрирана фаза начало на восъчна зрелост. Честите валежи през месеца създават условия за развитието на гъбни болести, като мани по зеленчуковите култури и лозата, сачмянка и струпясване по овошките, сиво гниене по ягодите, късно кафяво гниене по зреещите плодове на ранните сортове череши.
Хидрологични факти
През по-голямата част от сезон пролет речните нива в България са останали без съществени изменения или са се понижавали. Водните количества на реките при измервателните станции от мониторинговата мрежа на НИМХ са били около и над праговете за средни води и около праговете за високи води. В резултат на валежи през отделни периоди са регистрирани повишения на речните нива в страната, значителни в периодите 28 март – 4 април и 22–24 май.
През първия период се повишават нивата във водосборите на реките Осъм (с до 336 см при с. Изгрев), Янтра (с до 217 см при гр. Велико Търново и с до 419 см при с. Каранци), Русенски Лом (с до 317 см при с. Кардам), Камчия (с до 406 см при с. Гроздьово) и южночерноморските реки (с до 241 см на р. Факийска при с. Зидарово, с до 240 см на р. Ропотамо при с. Веселие и с до 158 см на р. Велека при с. Граматиково). В резултат на обилни и продължителни валежи в сутрешните часове на 30 март р. Черни Лом е излязла от коритото си и е наводнила с. Априлово, общ. Попово.
През периода 22–24 май се повишават речните нива във водосборите на реките Вит (с до 343 см при с. Биволаре), Осъм (с до 620 см при с. Изгрев), Янтра (с до 663 см при гр. Велико Търново), Русенски Лом (с до 128 см при с. Божичен) и Камчия (с до 248 см при с. Гроздьово). В резултат на интензивни и обилни валежи са регистрирани редица дъждовни и речни наводнения във водосборите на реките Вит, Осъм и Янтра (на териториите на общините Троян, Априлци, Севлиево, Габрово, Трявна, Дряново и Велико Търново).
Източник: БТА
