Свети Никола се родил в знатно и богато семейство през втората половина на III век в град Патара (днешна Мала Азия). Той водил свят живот като монах, той става архиепископ на Мир, област Ликия. . През 280 година, а по време на управлението на император Константин Велики поема длъжността Мирликийски архиепископ и участва в Първия вселенски Никейски църковен събор. Светецът умира през 342 г., а мощите му днес се съхраняват в италианския Бари. През целия си живот той помагал на нуждаещите се, защитавал невинните и вдъхвал увереност със слово и вяра.
Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци - св. Йоан, св. Илия, св. Василий, св. Петър, св. Атанас и Свети Никола, за св. Никола останали моретата и океаните.
На Никулден приключва есенният риболов. Вярвало се, че когато се строи нова лодка, в нея задължително се вгражда икона на Свети Николай, която да я пази от морските стихии.
На този ден овчарите правят състезание, като се надхвърлят с гегите си – който е победител, неговото стадо ще бъде най-здраво през годината.
В деня на светеца във всеки дом задължително се приготвя рибно ястие – обикновено от шаран. Народното поверие разказва, че когато светецът бил в морето, силна вълна пробила дървения под на лодката му. За да спаси спътниците си, свети Никола бръкнал във водата и извадил един шаран, и с него запушил отвора. Затова според обичая на този ден трябва да се жертва шаран. Оттам и името на празника – Рибена черква, Рибни Свети Никола.
След като се изяде рибата, да се запази костта от главата ѝ, която има формата на кръст, тъй като тя е смятана за особено лековита. Част от нея се пришива в шапчицата на новородено дете, за да го пази от уроки и зли сили. С нея баячките и знахарките лекуват безсънието и безпричинния плач при малките деца.
За празника се приготвят и обредни хлябове – Никулденски кравай, украсявани с тестени фигурки, наподобяващи светеца, морските вълни или кораб. Тържествената трапеза се прекадява от най-възрастния член на семейството.
На особена почит е светецът сред момите, на които им предстои женитба – в негова чест те украсяват иконата му с цветя, а на мегдана се хващат на т.нар. „сглядно хоро”, което е наблюдавано от ергените. В миналото на този ден в селата се организирали чествания, наричани служба, оброци, наместник. С тях светецът се почитал като семеен и родов пазител, като покровител на дома и имота.
Още от сутринта на празника младите канели своите роднини на службата, която се провежда вечерта и на която присъстват само мъже. Като влезнат в дома, те поздравяват: „Свети Никола да ни е на помощ”, а най-възрастният от тях, разчупвайки хляба над главата си, благославя: „Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!” След гощавката, мъжете отиват в друга къща и така до сутринта обикалят всички роднини.
