През периода на Възраждането до Освобождението - 600 висшисти, в т.ч. 245 медици, 51 юристи, 39 историци и филолози, 11 философи, 7 математици, 47 духовници, 25 инженери, 11 астрономи и др. Около 2200 българчета са потърсили знания във висши и средни училища в чужбина. Най-много от тях – 686 са учащите в Русия, 416 - в турски учебни заведения, 206 - в румънски, 188 - в австро-унгарски, 126 - в гръцки, 116 - в чешки, 75 - във френски, 42 - в немски и др.
Възрожденската интелигенция наброявала 10 000 души, 3700 от тях са със средно и висше образование, останалите - с килийно, взаимно и класно. Образованите жени са 659. Най-голям процент от интелигенцията - 50,5 % са учителите, духовенството е наброявало около 3600 души. Триста /300/ от тях вземат пряко участие в Национално-освободителното движение.
По обективни причини първата заръка на Паисий, не е изпълнена докрай. Втората, касаеща църковната независимост - макар и трудно е извоювана през 1870 г. А третата стъпка обезкървява народа ни. Чипровското въстание (1688 г.), Велчовата завера (1835 г.), Видинското въстание (1850 г.), Търновското въстание (1862 г.), четите на Панайот Хитов и Филип Тотю (1867 г.), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), Старозагорското въстание (1875 г.) са само част от опитите на нашия народ да направи тази стъпка. Те са репетиция за най-масовото въстание, каквото е Априлското от 1876 г.
Сред именните и безименни герои на национално-освободителните борби, които накраха светът да плаче заедно с нас, са и тези 300 български православни свещенослужители. Може да се каже, че народът не е бил изоставян, а е воден в моментите на сериозни изпитания от истинските си духовни пастири, които наред с Божия Кръст носеха достойно и Кръста на своя поробен народ. Те са неизменно там, където е народът. От четирите революционни окръга участват множество свещеници, монаси и монахини, всички до един убедени, че служат на святата кауза. В I-ви Търновски рев. oкръг - участие вземат общо 73 духовници в т.ч. 39 свещеници, 17 монаси, 12 монахини, 5 послушници.В III-ти Врачански под бойните знамена се нареждат 28 духовници - от тях 16 свещеници и 12 монаси.
Най-активно е числото на свещенослужителите в IV-ти Панагюрски рев. окръг, където общия им брой надвишава 100. Сред тях не може да не отличим имената на архиерейския наместник на Пазарджик - поп Георги Тилев, поп Грую Бански, поп Кирил Слепов, който наред с кръста е и знаменосец в четата на Бенковски. След публичното освещаване знамето на панагюрци, той взема дейно участие в тържествения марш на въстаниците по улиците на Панагюрище. Начело на манифестацията е Райна Княгиня, следвана от тримата свещеници и стотиците нагиздени като за парад въстаници. Свободата трябва да е видима, хората трябва да я докоснат, да я вдъхнат, да се насладят на новото, българското. Тези видими форми на българщината правят кръвта да закипи и очертават в съзнанието на народа ясно контурите на новата държава.
Подир няколко часа, когато обстановката вещае кървава разправа, хванал здраво в десницата си кръста от черквата в с. Поибрене, с разпилени дълги коси, този 46-годишен, по думите на Захари Стоянов „най-красив въстаник”, пали сърцата на селяните и те масово се включват в армията на Бенковски. Ала еуфорията трае кратко! Скоро Бенковски и оцелелите четници търсят път към Влашко.
Позлатеният сребърен кръст, с който отецът води орлите от Хвърковатата чета, сега изпълнява може би най-тържествената, най-необикновената, най-чистата и благоговейна „литургия” в прослава на светите равноапостолни братя. В ужасните за четиримата оцелели дни, в последните им свободни часове отец Кирил Слепов намира връзката между Солунските братя, утвърдили славянския род като равен на богоизбраните, и стореното от тях самите – бунтовния напън за възкръсване на роба. Ето писменото свидетелство на Захари Стоянов от „Записките”:
„В мръсното и мокро расо, посинял от студ, с полуизгоряла предния ден калимявка, с развети дълги, несресани коси и брада, с кръст в ръка, с огън и мълнии в очите, див и недостижим, сам сред враждебната природа, той чинно върши своя свещенически дълг. Физически смазан, но духовно останал велик. Тръпки да те полазят и да изкрещиш от безсилие...„
Красимир Григоров – Завеждащ отдел „България XV - XIX век“ в РИМ – Враца
