След като свидетелите бяха предупредени, че за неверни показания могат да бъдат лишени от свобода за 5 години и след като страните не предявиха претенции да се събират нови доказателства, съдът даде ход на съдебното следствие. Прокурорът прочете дълъг обвинителен акт:
„Обвинява се мишокът Джери в това, че упражнява физически тормоз над котарака Том, с което му причинява болка и страдание и го унижава като животински вид, тормози котето докато спи, краде му от храната, поради което Том е отслабнал, упражнява психически тормоз над Том и настройва кучето срещу него, с което уронва авторитета му на котарак и разваля отношенията му със стопанина на къщата. Мишокът Джери се обвинява и в тава, че незаконно се е нанесъл в чужд имот-къщата на стопанина на котарака и разрушава имота, прокопавайки дупки и канали в него.”
В притихналата зала, пълна с родители и съученици на участниците в съдебния процес, бяха разпитани свидетели, подсъдимият Джери даде своите обяснения, страните зададоха въпроси. След като съда прие писмените материали по делото и снимков материал, като доказателство за тормоза над Том, съдебното следствие приключи и беше даден ход на съдебните прения. С исканията си и очакванията от съда се изказаха, прокурорът, адвокатите и последна дума бе дадена на мишока, който не се призна за виновен, но поиска справедлива присъда.
Съдът се оттегли на съвещание. След обсъждане, което държа в напрежение присъстващите в залата, в името на справедливостта съдът присъди: „Признава мишокът Джери за виновен в това, незаконно се е нанесъл в дома на стопанина и го руши, поради което го осъжда да напусне жилището в срок от две седмици и да се върне да живее в него, когато има разрешение от стопанина, както и го осъжда да помогне на стопанина и Том да подредят и ремонтират къщата.”
По обвинението за физически и психически тормоз над Том, Джери беше признат за невинен, тъй като съдът бе преценил, че мишокът има много малки размери в сравнение с котаракът и поради факта, че Том се хваща в капаните предназначени за самия Джери.
Дебатите не спряха и след като председателят на съдебния състав удари с чукчето за край на процеса. Децата бяха доволни от извънкласният урок, който проведоха и споделиха, че „това, правораздаването е интересна, но много трудна работа”. Заедно с класната си те благодариха с цвете на съдия Бозова за вълнуващото си преживяване и за новите знания, които са възприели много по лесно от урок преподаван в класната стая.
