„Ще ти пиша една тройка, защото не ми се занимава с теб!” Мнозина са чували това изречение като ученици. То изразява не само безсилието на учителя, а и на цялата българска образователна система. "Tя създава у учениците изкуственото усещане, че се справят, че всичко е наред. Че е окей да не ходиш на училище и да минеш в следващия клас. Че е окей нищо да не си научил, но да ти пишат тройка, защото не им се занимава с теб", казва Нели Колева от фондацията "Заедно в час".
"Бумеранг за държавата ни"
Tя изтъква, че неграмотните ученици, които са завършили училище, не са способни да се справят в реалния живот, където важат други правила. А броят на неграмотните не е малък. Според международното изследване ПИЗА, около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни, което означава, че те формално могат да четат, но не разбират съдържанието на прочетеното. "Представете си какво означава това за гражданската култура на тези хора. Става дума за младежи, които някой ден ще бъдат шофьори, ще гласуват на избори, ще подписват договори. Ако българската образователна система не се промени, това ще се върне като бумеранг и трагично ще подкопае държавата ни", коментира образователната експертка.
Всъщност, конкретният повод за разговора ни с госпожа Колева са матурите. Матурите, които се проведоха през май и които трябваше да предизвикат смислен и задълбочен разговор за състоянието на системата. "Матурите трябва да са оснoва за разговор. Те трябва да са началото, а не краят. Не трябва всичко да приключва с оценките. Ето, че от матурите изминаха повече от два месеца, но за това време нищо не се случи. Проблемите просто бяха забравени", казва Нели Колева.
Според Министерството на образованието, тази година обобщените резултати от външното оценяване на 4-ти и 7-и клас показват по-малко двойки и повече шестици в сравнение с 2016. С оглед на това, че системата на обучението не се е променила през последната година, резултатите яно се дължат на подобрената ѝ ефективност – смятат в министерството. Образователните експерти от "Заедно в час" обаче се отнасят критично към това заключение.
"Не може да се говори обективно за напредък, защото няма реална база за сравнение на оценките. Прагът за оценка "Среден 3" всяка година е различен, а това не позволява да правим заключения", подчертава Нели Колева и добавя: "Диагностика има, когато има сравнимост, а тук сравнимост няма". Образователната експертка изтъква, че тройката тази година се е давала при 23% правилни отговори и посочва, че в държавите с добре развити образователни система тройка се пише при поне 40% верни отговори. А защо това е така? "Вероятно защото, ако прекалено много училища изпаднат под критичния минимум, това ще бъде доказателство, че образователната система в България се е провалила. И в момента положението някак се поддържа, дори и с помощта на оценките от тези матури."
Майчиният език на 45% от първокласниците не е българският
От разговора с Нели Колева става още ясно, че матурите не измерват реалната стойност на училищата. "Има например училища, които не стигат до високите нива на класациите, но все пак полагат големи усилия за подобрение на резултатите. От матурите обаче не стана ясно дали тези училища са се подобрили в сравнение с миналата година", посочва Колева и подчертава, че в страната има много учебни заведения, които работят в трудни условия и в среда, различна от тази в елитните училища.
"Така например има училища, чиито ученици не са ходили на детски градини. Има училища, чиито ученици се отглеждат от баби и дядовци, защото родителите им са в чужбина. Има такива, в които децата не говорят добре български език. Впрочем, майчиният език на 45% от първокласниците в България през последната учебна година не е бил български. Погледнато отвъд оценките от матурите, може би тези училища дори бележат по-големи успехи, отколкото елитните. Само че това не се отбелязва никъде."
Нели Клева подчертава, че оценяването далеч не е единственият проблем на образователната система. "В България системата продължава да е негъвкава и неориентирана към изисканията на 21 век. Учениците все още учат много неща наизуст, те не са научени да търсят сами информация, не са научени да я осмислят", казва експертката и добавя, че е много по-важно учениците да се научат да мислят, да взимат решения, да подхождат критично към определени информации. "Българското училище обаче не учи учениците на тези неща. В България дебати се разпалват като че ли единствено около това какъв учебник ще се ползва. А това е безмислен дебат, защото учебникът е само един от множество начини на преподаване, казва експертката. "Добрият учител използва много методи и материали.
