Страната е разделена на 4 революционни окръга: Първи - Търновски, Втори - Сливенски, Трети - Врачански и Четвърти - Пловдивски (Панагюрски). Още през януари 1876 г. апостолите идват в страната и започват усилено подготовка на въстанието.
Най-масова и активна е подготовката в ІV-ти революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище.
На 14 април 1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието 1май 1876 г, но поради предателството на Ненко Терзийски, избухва преждевременно. На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите.
За да избегне ареста, Тодор Каблешков обявява избухването на въстанието на 20 април 1876 г. Въстаниците превземат конака и изпращат в Панагюрище прочутото "Кърваво писмо". Бенковски и Волов незабавно обявяват всенародното въстание. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета”. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.
Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.
Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.
В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети - Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.
В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов. На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.
Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.
Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба "Радецки" и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет - воеводата Христо Ботев.
Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.
Зверствата не остават скрити от световната общественост. Анкетната комисия на Юджийн Скайлер, с участието на Дженюариус Макгахан и Алексей Церетелев, изнася безспорни доказателства за кланената, предизвикали гневната и съчувствена реакция на света. Организират се митинги и подписки в защита на българския народ, близо 3000 статии са посветени на трагичните събития, десетки известни личности като Виктор Юго, Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас за българите. В крайна сметка Априлското въстание и общественият отзвук от него водят до Руско-турската война и Освобождението на България.
Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.
