Вяра Ковачева е родена на 28 септември 1926 г. в с. Мездра, Врачанска околия в семейството на бежанци от Вардарска Македония.
Баща й Кирил (Киро) Ковачев (1897-1953 г.) е родом от с. Нѐрези, разположено в историко-географската област Стружки Дримкол в югозападната част на днешна Република Северна Македония, на границата с Албания, понастоящем съставно село на община Струга. Киро Ковачев е предприемач и търговец, основен съдружник в керамичната фабрика в Мездра, театрален самодеец, благодетелен член на Народно читалище „Просвета“ (1947 г.).
Вяра Ковачева завършва девическата гимназия във Враца, след което по настояване на баща си започва да следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Само след една година обаче напуска университета и тайно от родителите си се записва в актьорската школа към Народния театър „Иван Вазов“ в класа на проф. Кръстю Мирски, където среща бъдещия си съпруг - актьора Никола Динев (1926-1975 г.). Двамата започват актьорската си кариера в Театъра на народната армия (сега Театър „Българска армия“) в средата на 50-те години на XX век.
В продължение повече от четири десетилетия Вяра Ковачева участва в множество театрални постановки и игрални филми. Сред емблематичните й роли в театъра са тези на Амалия в спектакъла „Разбойници“ по едноименната драма на Фридрих Шилер и Катерина в комедията „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир, а сред ролите й в киното - Севда в „Снаха“ (1954 г.), една от дъщерите на Йордан Герака - Петровица, в „Гераците“ (1958 г.) и Пенка, жената на Стоян, в „Сиромашка радост“ (1958 г.) - и трите филма на режисьора Антон Маринович.
Участва също в игралните филми:
• „Веригата“ (1964 г.) на режисьора Любомир Шарланджиев,
• „Последна дума“ (1973 г.) на режисьорката Бинка Желязкова,
• „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973 г.) на режисьора Любомир Шарланджиев,
• „Роялът“ (1978 г.) на родения в Мездра режисьор Борислав Пунчев (1928-1998 г.) и др.;
• в телевизионната театрална постановка „Човекът от Ла Манча“ (1968 г.),
• в телевизионните игрални филми „Гори, гори, огънче“ (1984 г.), „Грехът на Ма̀лтица“ (1985 г.), „Неизчезващите“ (1988 г.) и др..
По оценка на специалистите, Вяра Ковачева е една от ярките фигури на българския театър и кино, която остава в театралната и кино история със своя талант и всеотдайност към актьорското изкуство. Нейният жизнен път е вдъхновяващ пример за това как човек следва мечтата си, въпреки житейските препятствия. Нейната история показва силата на семейните корени, упоритостта и любовта към изкуството.
Вяра Ковачева и Никола Динев имат дъщеря - театралната актриса, сценаристка и писателка Майя Динева (21.03.1948 г., Мездра - 07.09.2022 г., София), и син - Сава Динев (роден през 1961 г.).
️Вяра Ковачева умира на 17 август 2004 г. в София.
С решение на Столичния общински съвет през 2009 г. пред дома на Никола Динев и Вяра Ковачева в ж. к. „Изток“ е поставена паметна плоча с имената на двамата актьори.
Мирослав Гетов, Краеведско дружество към НЧ „Просвета 1925“ – Мездра
