Любопитно е, че при подготовката на въстанието българите много искали началната дата да е Великден. Тогава той се падал на 16 април, което било прекалено рано и подготовката за бунта не е могла да бъде завършена. Затова били предложени други дати, сред които друг знаков за българите празник – Гергьовден, който по стар стил се празнувал на 23 април.
С наближаване на решителния час възниква идеята за свикване на едно общо събрание, на което да се обсъдят основните въпроси на предстоящото въстание. Събранието се провежда в местността Оборище на 14 април 1876 година. На него се обсъждали въпроси за правомощията на ръководителите, за отговорността на въстаниците пред мирното население, за отношението им към турските граждани. Пратениците положили клетва и приели, че в случай на предателство въстанието може да бъде обявено и по-рано.
По молба на Панайот Волов, събранието утвърдило Георги Бенковски за главен апостол на окръга и Панагюрище за център на въстанието. Събранието в Оборище завършило на 16 април. Един от участниците, Ненко Терзийски от село Балдево, Пазарджишко, уведомил турските власти за взетите на събранието в Оборище решения и полицията предприела мерки за арестуването на ръководителите на революционната организация, като изпратила в Копривщица и Панагюрище специални конни отделения.
Опитът за арестуване на Тодор Каблешков е неуспешен, но в отговор ръководителят на копривщенските революционери обявява въстанието на 20 април. Конакът бил превзет, църковните камбани забили, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след превземането на града, Тодор Каблешков съставя известното „кърваво писмо“, с което уведомява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало.
В отговор Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева.
След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно –саможертвата им привлича погледа на света.
Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя, която слага край на робството в България на 3-ти март, 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор.
