Вредите, които нанася недекларираната заетост, засягат не само
държавата, но и в много голяма степен работещите. Те възпрепятстват
гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда и водят до ерозия на
осигурителната и пенсионната системи. Щетите за всички граждани са под
формата на по-ниски обезщетения при болест, майчинство, безработица,
по-труден достъп до кредити, както и получаването след време на по-ниска
пенсия. Ограничаването и превенцията на неформалната икономика в
България оказва директен ефект на подобряване на баланса на пазара на
труда.
Според анализ на Асоциация на индустриалния капитал в България, неформалната заетост се среща най-често в микро и малки предприятия и почти липсва в средните и големите предприятия, които представляват 1,3% от всички компании у нас , но осигуряват близо 50 на сто от работните места в България. Данните показват още, че в този тип взаимоотношения по-често се включват работници и служители с ниска средна квалификация и много по-рядко висококвалифицирани такива.
Работата в сивия сектор ощетява и работещите като ограничава техните трудови и осигурителни права и възможностите им да намерят по-качествена работа. По оценки на АИКБ, около 25% от брутния вътрешен продукт се произвежда в сенчестата икономика, а над 35 % от работната сила упражнява недекларирана заетост под една или друга форма. Нелоялната конкуренция, като резултат от неформалната икономика, влошава адаптивността на предприятията към промените.
Сивата икономика е пречка пред конкурентоспособността и икономическия растеж на страната и генерира проблеми, които засягат както бизнеса, така и работната сила. Обичайна е връзката между бедност и обществена маргинализация и работата в неформалната икономика. Работещите в сивите сектори не са регистрирани и съответно защитени от трудовото законодателство. Не са обхванати и от останалите социално-защитни системи в държавата.
Според д-р Милена Ангелова е необходимо държавата и работодателите да работят заедно за намаляване на недекларираната заетост чрез създаване на обществена нетърпимост към всички ѝ форми на проявление. Освен тях трябва да се повиши количеството и качеството на контролната дейност на държавата, облекчаването на реда за сключване на еднодневни трудови договори по отношение на администриране и документация и др. Промените в информационните технологии през последните десет години, включително увеличената миграция, поставят допълнителни предизвикателства пред изсветляването на икономиката. Наред с това, основните причини задържащи засилването на положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“ са липсата на реформи или недостатъчни реформи в сектори, в които те са спешно нужни, като – правосъдие, сигурност, обществени поръчки, здравеопазване, образование и енергетика.
Категорично най-неблагоприятно е влиянието на състоянието на образованието и пазара на труда, като липсата на квалифицирана работна ръка е най-големия проблем на българските предприемачи.
Административно налаганите политики по доходите също са предпоставка за увеличаване на сивата икономика. Необоснованото административно увеличение на МРЗ и вследствие на това и на МОД, увеличаването на максималния осигурителен доход, безспорно ще доведат до укриване на доходи и плащане „под масата“.
