Към края на 2021 г. у нас са функционирали
319 лечебни заведения за болнична помощ, 115 от които са частни. Общият
брой на болничните легла, вкл. и тези към онкологични центрове, центрове
за психично здраве и за кожно-венерически заболявания, е 54 491
(увеличението е от 7.8 на 7.9 легла на 1000 души). Само в болниците
броят на леглата е над 52 000, при 51 000 за 2020 г. Оказва се, че тази
наличност е доста по-голяма от нуждите ни.
През 2021 г. през болниците у нас са преминали 1 850 783 болни, което е с
38 102 повече от 2020 г. Експертите изчисляват, че фактически
използваните болнични легла в страната са били 30 569, а потребността е
била от 41 хиляди легла. Или, анализът на данните показва, че на
национално ниво е налице излишен общ леглови фонд от 13 457 легла, което
е 25% от всички разкрити легла.
Най-голям е излишъкът по отношение на
леглата за активно лечение - 14 843 (35% от наличните легла за активно
лечение) и леглата за рехабилитация - 2445 легла (37% от наличните),
докато е налице значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа,
осигурявана в болнични условия - недостигът тук е от 2989 легла, т.е.
58% от установените потребности. Известен недостиг е наличен и при
леглата за психиатрична грижа - 508 легла или 11% от установените
потребности.
"Анализът показва, че болничната структура у
нас се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на
реализираните нужди на хората от болнично лечение. Наличната болнична
инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната,
със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и
недостиг на капацитет за задоволяване на базови потребности от болнична
помощ в по-малките областни центрове. Налице е неефективна структура на
болничните легла с превес на леглата за активно лечение и много ниска
осигуреност с легла за дългосрочна грижа", пише в картата.
Конкретните данни по области са показателни за значителните различия по
отношение на осигуреността на населението с болнични легла. Най-много
болнични легла към края на 2021 г. на 1000 души има в областите Плевен -
11.2, Смолян - 10.6, Пловдив - 10.1 и Русе - 9.4. На другия полюс с
най-малко легла на 1000 души са областите Перник - 3.8, Ямбол - 3.9,
Видин - 4.2 и Добрич - 4.5. Над половината от общия болничен леглови
фонд (59.6%) е концентриран в 7 области - София (21.2%), Пловдив
(13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5%), Стара Загора (4.6%),
Пазарджик (4.1%).
У нас има регистрирани 3540 индивидуални практики на общопрактикуващи
лекари и 220 групови практики, в които работят общо 4110 лекари. Те
обаче са доста неравно разпределени в различните области на страната.
Налице е концентрация на лекарите в по-урбанизираните райони с по-висока
икономическа активност и с медицински университети, докато районите в
неравностойно положение - отдалечените селски райони и малките градове -
често изпитват недостиг на работна сила, а лекарите са много
натоварени. "Тези диспропорции водят до неравенства в достъпа до
първична медицинска помощ, особено за населението в селските райони.
Като цяло достъпът до първична медицинска помощ в градските и селските
райони се различава съществено, като жителите на отдалечените села
срещат редица затруднения поради недостига на общопрактикуващи, лошата
инфраструктура и географската отдалеченост", констатира картата.
През 2021 г. средната осигуреност с лични
лекари в страната е един лекар на 1711 здравноосигурени лица. В
сравнение с миналата година осигуреността се увеличава с 1.69%, когато
един личен лекар е обслужвал 1741 лица. т.е. през 2021 г. един
общопрактикуващ лекар обслужва по-малко хора. Този резултат се дължи на
увеличаване на практикуващите лекари с 0.39 % и същевременно намаляване
на населението (с 1.31%). При запазване на броя на джипитата и очаквания
темп на намаляване на населението на страната към 2030 г. се очаква
осигуреността да увеличи до 1 лекар на 1650 души, което е близо до
заложените минимални нужди на национално ниво. Трябва обаче да се има
предвид влошената възрастова структура на личните лекари, като към
момента средна възраст е 58-59 г., а 25% работят в пенсионна възраст,
отчита картата.
Най-висока осигуреност с общопрактикуващи лекари има област Плевен (един
лекар на 1311 лица), следвана от Монтана (един лекар на 1519 човека).
Най-малко лични лекари има в Кърджали, където един личен лекар обслужва
най-голям брой здравноосигурени лица - 2957 на брой, както и в Разград
(2522 човека).
В края на 2020 г. в България има 257 града и 5000 села. Основни адреси
на практики на лични лекари има регистрирани в 239 града и 627 села.
Втори (допълнителни) адреси на практики на лични лекари с непълен
работен график има регистрирани в още 9 града и 491 села. Във всички
останали населени места - 9 малки града и 3882 села, в които живеят над
800 000 души, или 12% от населението на страната, няма осигурен достъп
на място до първична медицинска помощ, показва картата. От тях 2142
населени места са с население над 100 души, а 104 са с население над
1000 души.
