Галилео Галилей е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан за основоположник на съвременния научен метод. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия, физика” като наука.
На 11 януари 1609 г. Галилео Галилей открива спътника на Юпитер - Ганимед. Той е най-големият спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и от Плутон. Галилео Галилей му дава името на най-красивия между смъртните — синът на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология и въздигнат на Олимп от самия Зевс, който го направил виночерпец на боговете.
Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20 век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или третият спътник на Юпитер.
Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в краткия трактат „Sidereus Nuncius“. На 7 януари същата година той открива три от четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Той прави допълнителни наблюдения на спътниците през 1620.
По-късно астрономите променят първоначалното наименование на спътниците, дадено от Галилей, „Медичиеви звезди“ (от името на неговите покровители - фамилията Медичи) на „Галилееви спътници“. Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.
Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето.
Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят, макар и да не доказват еднозначно, хелиоцентричната система.
Източник: bg.wikipedia.org
