През 2014 г. Г. А., заедно със съпругата си, живеел на квартира в с. Тишевица. Разбрал е, че в същото село се продава къща с двор и се сдобил с телефонен номер на мъжа, когото виждал в двора на въпросния недвижим имот – М. Любенов. При проведения разговор мъжът заявил, че имотът е негова собственост и го продава за сумата от 7000 лева.
След няколко дни Любенов се обадил на Г.А., като му съобщил, че ще пътува до гр. Враца. Двамата се уговорили да се видят и да осъществят сделка по прехвърляне на недвижимия имот.
На 21.11.2014 г. те заедно отишли до клон на банка ДСК в гр. Враца, където Г.А. превел по банковата сметка на Любенов сумата на покупната цена в размер на 7000 лева, с конкретно посочване на основанието за плащане. Навън обаче „продавачът“ на имота се оправдал, че не носел нотариалния акт и щял да дойде след няколко дни за оформяне на покупко-продажбата пред нотариус. Въпреки поетия ангажимент, той не предприел никакви действия за това, като дал ключове от жилището на Г.А. и съпругата му.
През пролетта на 2016 г. „новите стопани“ на имота в с. Тишевица разбрали от водопроводчика, че той бил собственост само на сина на Любенов. Впоследствие е установено, че половин година след извършената от баща му измама – през м. май 2015 г., той го продал на друго лице, за което е бил съставен нотариален акт.
За въвеждане в заблуждение на Г.А. за това, че е собственик на недвижим имот в с. Тишевица и настъпила за пострадалия от действията му щета, която не е възстановена, обвиняемият М. Любенов е бил подведен под наказателна отговорност.
С внесен от Районна прокуратура – Враца обвинителен акт делото е предадено за разглеждане в съда.