С промените се създава електронен регистър на заетостта, поддържан от Националната агенция за приходите (НАП), в който ще се вписват всички данни от трудовата книжка. По този начин работещите ще имат пълен достъп до трудовото си досие, а работодателите ще могат да автоматизират вътрешни процеси чрез системи за управление на човешките ресурси, като автоматично изпращат данни към регистъра.
Данните, които в момента се подават към НАП, ще бъдат подавани автоматично към регистъра на заетостта, без да се въвеждат нови изисквания за обявяване на правоотношения.
Законът дава и допълнителна защита на служителите, тъй като ще ограничи достъпа на работодателите до трудовите възнаграждения при предходни работодатели.
В преходния период, след изграждането на регистъра, се предвижда работодателите да сканират и изпращат трудовите книжки на служителите си до НАП, която да организира въвеждането им в структуриран вид. Предвид дългия срок, това е минимална административна тежест върху работодателите, като освен това решава проблема с достоверността и отговорността за коректността на данните. Първоначално регистърът на заетостта се попълва на база на наличните данни в базите данни на НОИ. В този период работодателите вписват данните в регистъра, а не в трудовата книжка.
“Електронизирането на хартиена трудова книжка трябваше да е станало отдавна, но за съжаление това е един от онези случаи, в които много институции казват “това не е за нас” по формални и понякога коректни причини и затова се радвам, че Народното събрание пое лидерството по тази тема”, коментира Божидар Божанов.
