Отколешната традиция повелява на този ден малки момичета и млади девойки да обилчат най-пъстрите, най-празничните си премени, и с песни и благослов да наричат за здраве и берекет във всяка къща, на всеки стопанин. Така наричаха и благославяха и малките лазарки в мездренското село Ребърково.
Пременени и усмихнати, малките лазарки се събраха на площада в селото, за да обиколят стопаните и да благопожелаят здраве и благоденствие. Като пъстро ято пеперуди, двадесет и три лазарки поеха с песни към широко отворените порти на къщите, където ги очакваха гостолюбивите стопани.
Най- малките лазарки Никол – на 1 годинка и четири месеца и Емилия – на година и половина, не отстъпваха на каките по премяна. Вълненикът на Никол и на по-голямата ѝ сестра се оказа на повече от 100 години. Кътан и пазен в бабините ракли и предаван от майка на дъщеря като скъпа реликва.
С песен и весела глъчка лазарките пристъпиха в първия двор, където стопанка на дома ги посрещна с лакомсства. Лазарска песен огласи двора, а тя ги дари с яйца и ги нагости с лакомства.
Цялата пъстра група продължи пътя си към други стопани, които посрещнаха скъпите гостенки с богато отрупана маса в красиво подредения двор и ги дариха с яйца и вкусни изкушения.
Обичаят Лазаруване бе отбелязан и в Долна Кремена, където лазарките пяха и наричаха за здраве и благослов на гостоприемните стопанки. За благоденствие и берекет извиха хоро, а домакините ги дариха с яйца и лакомства.
