Мария Склодовска-Кюри е родена с името Мария Сальомея Склодовска на 7 ноември 1867 година във Варшава по времето, когато Полша е била част от Руската империя, но от 24-годишна възраст живее, учи и развива научната си дейност във Франция.
Научните заслуги на Мария Склодовска-Кюри са огромни и добре познати. Когато в началото на 20-те години на миналия век, тя прави триумфално турне из Съединените щати, американският президент ѝ поднася подарък, купен с пари, събрани специално от американските дами. Мария Кюри е била трогната - това бил един грам радий - елементът, който са открили Мария и Пиер Кюри.
Още от самото откриване на радиоактивността от Анри Бекерел 1896 г., Мария Кюри започва да изследва радиоактивните материали. Скоро тя открива, че уранова руда - уранинит - наелектризира околния въздух много по-силно от съдържащите се в нея съединения на уран и торий. Мария Кюри стига до заключението, че в урановата руда има неизвестен силно радиоактивен елемент. Оказало се, че има дори два. Един от елементите, които открива, е наречен полоний - в чест на родината ѝ Полша, а вторият - радий (лат. Radium - "лъч"). Оценявайки значението на откритието на жена си, към нея се присъединява и Пиер Кюри. Без никаква лаборатория в една барака буквално в следващите четири години, през ръцете на съпрузите минали тонове уранова руда. Така те отделили достатъчно радий, за да се определи атомното му тегло.
Този радий не направил богати съпрузите, въпреки че цената му е изключително висока. Кюри отказали да го патентоват, тъй като това е в противоречие с духа на науката и свободния обмен на знания.
Но те все пак са възнаградени - с Нобелова награда, а Мария дори с две - по физика и химия. Тя е първият учен, станал два пъти нобелов лауреат в историята.
Записките и личните вещи на Мария Кюри, която заедно със съпруга си Пиер открива радиоактивните елементи полоний и радий, са все още радиоактивни и ще бъдат такива още 1500 година или повече.
Всеки изследовател, който иска да надникне в ръкописите, ще трябва да подпише декларация за отказ отговорност на Френската национална библиотека за да получи достъп до бележките й, които се съхраняват в облицована с олово кутия, разказва сайтът Open Culture.
Семейство Кюри не са знаели, радиактивността е опасна за здравето. Те са работили с няколко опасни елементи като торий, уран, плутоний, които просто си стояли в лабораторията им и светели през нощта, а Мария Кюри ги е смятала за красиви "слаби, приказни светлини", както пише в автобиографията си. Тя е държала тези светещи късчета из джобовете си.
Мария Кюри умира на 66 през 1934 г. от апластична анемия, предизвикана най-вероятно от нейните изследвания. Къщата й продължава да се използва до 1978 г. от Института по ядрена физика и Фондация Кюри. Но когато се забелязала висока степен на заболеваемост от рак в квартала, била посочена къщата на Кюри като виновник, съобщава Le Parisien.
Лабораторията и сградата са обеззаразени през 1991 г., година по-късно се дава достъп до материалите на Кюри, които са изнесени от къщата.
Мария Кюри е първата жена, която печели Нобелова награда (1903 г.) и единствената жена, която я печели отново (1911), първата жена професор в Университета на Париж.
Източник: nauka.offnews.bg
