По думите му, ако държавата плаща 100 единици за един човек, то законът указва, че трябва 100 единици да се плаща и от студента в платено обучение, за да се използват средствата от държавна поръчка за финансиране на платеното обучение.
Вълчев каза още, че министерството готви по-голям пакет от промени в Закона за висшето образование.
Запитан дали възнаграждението на преподавателите в държавните висши учебни заведения е достойно, той отговори, че то никога не е достатъчно и уточни, че в момента минималната заплата за най-ниската академична длъжност - асистент, възлиза на 2780 лв. "Тя се повиши значително през последните години. Миналата година бяха гласувани промени в Закона за висшето образование, които регламентираха по-високи възнаграждения на преподавателите във висшите училища", отбеляза ресорният министър.
Той изтъкна, че за да има добро висше образование, трябва да има и достатъчно високи заплати.
За промените в изпитите за 7. и 10. клас Красимир Вълчев обясни, че се добавят повече практически задачи, които ще включват сравнително базови знания от природните науки - физика, химия, биология и физическа география. Образователният министър уточни, че изпитът няма да бъде интегрален, като няма да се мерят компетентности и знания по отделните предмети. Задачите ще са математически, като решаването им ще изисква и такива знания.
"Основната ни цел е да дадем сигнал към учителите и учениците как да учат и да се подготвят, в по-голяма степен да усвоят това, което е заложено в учебните програми по природни науки, но най-вече да могат да решават практически задачи, подчерта министърът на образованието по повод промяната във формата на държавните зрелостни изпити след 7 и 10 клас", заяви Вълчев.
Той увери, че няма да има драстична промяна за учениците, а изпитите ще приличат на тези за PISA.
