В първия ден панихидата е извършена в местността "Жаравица", между тогавашния град Фердинанд и село Живовци. На следващия ден ритуалите са отслужени в Чипровския манастир - на мястото, където се съхраняват костите на загиналите въстаници.
Кулминацията на тържествата е панихидата с военен парад на 8 ноември (Архангеловден), когато по военна традиция, въведена в чест на героите от Сръбско-българската война от 1885 г., на този ден се отдава почит към загиналите на бойните полета български войни.
Областния директор Цанко Каракунев, околийските началници, кметовете и шефове на служби, войсковите части от гарнизоните и граничните служби, запасните офицери и подофицери, военната музика, учащата младеж от Фердинад, Лом, Чипровци, Берковица и околните села, земеделско-стопанските задруги от селата в околията, с представители от Враца, свещеници от околните села. Видно място всред това целокупно множество заемат председателят на Народното събрание Стойчо Мушанов, министърът на правосъдието, народните представители от околията, заедно с представители на държавните служби и учреждения, начело на множеството народ от градовете и селата на региона.
На тържествата по сведения от дирекцията на полицията са произнесени множество прочувствени патриотични речи, от кметовете, учители, ученици, представители на институциите.
Отец Евгений Босилков произнася реч на панихидата за падналите чипровски въстаници в Чипровския манастир, 7 ноември 1938 г.
На това честване всички наблюдатели открояват присъствието и речта на Евгений Босилков, католически свещеник на с. Бърдарски геран, Врачанско. Бъдещият епископ и мъченик за вярата по време на комунистическия режим произнася "силно прочувствена, патриотична реч". На тържествата той присъства като представител на банатските българи, потомци на чипровчани, изселени в Банат, Австро-Унгария след погрома на въстанието. Завърнали се след Освобождението, те основават няколко села в Северна България, близо 300 години след изселването си.
"Повишението на настроението бе толкова голямо, че се чувстваше готовност на всички присъстващи да полетят към границата и освободят поробените си сънародници“ завършва доклада си полицейският началник. За високият градус на патриотичните чувства, който се разпалва от честването на героичните събития, свидетелстват запазените архивни документи.
Всенародното веселие, последвало патриотичния плам, също е документирано старателно в полицейските доклади, както и оригиналната за времето си възстановка на въстанието, реализирана от военните части.
Зарята с церемонии и факелните шествия подчертават грандиозните мащаби на тържествата. А целите и идеите, които ги създават, се разкриват най-пълно от писмото на тогавашния кмет на Чипровци Цветко Еленков, родом от Берковица.
"Искам да бъда полезен във всяко едно отношение, да работя, да създавам блага за неговото проспериране, в економическо и духовно отношение, моят девиз е: "Чрез съзнателна работа към проспериране на тоя беден край."
Днес, 70 години по-късно отново предстои паметна годишнина от тези исторически събития - на 6-7 септември град Чипровци отново ще чества подвига на предците, в чест на 330 години от Чипровското въстание. Те ще се състоят отново на знакова дата - датата на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, като символ на единството на българския народ от всички епохи.
Весела Пелова,
главен експерт в Държавен архив - Враца
