Известен е фактът, че само час след инцидента в новинарската емисия на белградското радио е излъчено съобщение, че "авион с неопознавателни знаци прелита през територията на Югославия”. Според патоанатом, присъствал на мястото на катастрофата (в интервю за пресата след години), човешките останки сякаш били накълцани и смъртните актове се пишели на базата на документи за полета.
Още един факт е свързан с мистерията. Дни след катастрофата радист от бреговата база до Варна получил шифрограма с текст: "Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони”. Посочен бил и адрес, на който се оказало, че живеят родителите на един от загиналите.
Тези факти отдавна са известни. Версиите за катастрофата са десетки - атентат, терористичен акт или камикадзе, намеса на КГБ, убийство на пилотите, отвличане с цел опити върху хора.
Преди десетина години, като журналист, и аз тръгнах по дирята на мистерията и успях да чуя спомените за ужаса от 16 март на 1978 г от бившия кмет на село Буковец, Ненчо Цончев. "Беше ад на небето и на земята, разказа ми дядо Ненчо. Тогава бях кмет и отивах към конюшната на ТКЗС-то. Беше ранен следобед. Мина самолет откъм Телиш и зави към Борован. Мислех, че ще каца на военната писта, защото се насочи надолу, обаче падна, с грохот падна някъде към Вешовото кладенче. Тичах натам, тичаха и други хора, имаше каруци, два трактора".
"Странна беше гледката, разказваше бившия кмет. На площ километър-два имаше само парчета ламарина, парцали от дрехи, писма някакви, мартеници и пари. Помня, че след това дойдоха с хеликоптер някакви хора от правителството и полицаи от Мездра. Едно младо момче им беше началник и беше уплашено, но нареждаше как да събираме ламарините в чували. Парчета от детски велосипеди намерихме. Стреснати бяхме, но си говорехме помежду, че нямаше останки от самолетни седалки, само ламарина намирахме. И имаше много човешка коса заплетена в тръните. Тела не намерихме, но коса много имаше и още я сънувам как вятърът я носи. При почистването имаше и ученици от техникума в Габаре, някои от тях плачеха и товареха отломките. Три самосвала натоварихме и ги закараха някъде на съхранение във Враца.”
След разговора с дядо Ненчо имах интересна среща и с лекарката на Тлачене д-р Йорданка Цанова. "Всичко за катастрофата е забулено в тайна, мистериозно е, сподели ми преди години докторката. Според селската легенда пилотът се самоубил, според други твърдения сред пътниците трябвало да е важен държавник, но не се качил… Има версия за отвличане, чрез взривяване на друг самолет, от който овчар видял да катапултира пилот…Аз като медик знам, че след такава катастрофа е нормално да се намери ако не тяло, то поне части от човешки крайници или меки тъкани и мускули. Тук сред ламарините е имало само строшени на ситно кости. Това не е нормално.”
От срещите ми в Тлачене са минали десетина години. От самолетната катастрофа днес се навършват 39 години. Филип Господинов, млад мъж от селото, само преди дни ми каза, че хората още си говорят за ужасното събитие и версиите стават все повече и повече, превръщат се в легенди, в сюжета на които още повече се заплита мистерия за най-загадъчния инцидент в историята на родната гражданска авиация.
