Част от мерките, които се предвиждат в законопроекта, включват отпадането на възможността за получаване на българско гражданство на основание инвестиции, съкращаването на сроковете и прецизирането на критериите за предоставяне на българско гражданство.
Предвижда се да се въведе и изискване кандидатите за гражданство да владеят български език и да имат работа и доход в страната.
Промените в проектозакона включват:
- осъществяване на качествен контрол върху отговорните институции по отношение на спазването на законовите процедури и срокове;
- премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител;
- опростяване на процедурите и подобряване на ефективността на процесите по даване на българско гражданство.
Предложението за отпадане на възможността за получаване на българско гражданство на основание инвестиции се дължи на анализ, който показва, че не е постигната целта за увеличаване на привлечените реални чуждестранни инвестиции и икономическо развитие. По тази причина не са били разкрити нови работните места.
Работната група беше сформирана със заповед на министъра на правосъдието Цецка Цачева на 15 февруари 2018 г. За предприетите мерки от Министерството на правосъдието е уведомен и еврокомисарят на правосъдието, защита на потребителите и равнопоставеността на половете Вера Йоурова.
Съобщението от Министерството на правосъдието идва часове, след като "Ройтерс" разкри доклад на ЕК, критикуващ практиката за даване на гражданство от страна на България, Кипър и Малта. Според доклада в това се крият рискове за корупция, пране на пари и укриване на данъци. Официалният доклад на ЕК се очаква по-късно днес.
Припомняме, че от 02 януари 2019 г. Министерство на правосъдието въведе електронна регистрация за подаване на документи за българско гражданство. Кандидатите вече резервират само по електронен път дата и час за подаване на молби и провеждане на интервю. Това се случи два месеца, след като на 29 октомври Спецпрокуратурата влезе в Държавната агенция за българите в чужбина по разследване на схеми за продажба на българско гражданство. Зам.-главният прокурор Иван Гешев заяви, че Държавната агенция за българите в чужбина имала 20 000 забавени преписки за около година.
Първоначално бяха арестувани над 20 служители на агенцията. Обвинения обаче бяха повдигнати на четирима, включително и на председателя на Агенцията Петър Харалампиев и главният секретар на Агенцията. Делото все още не е влязло в съда.
Президентът Румен Радев потвърди, че са постъпвали сигнали по случая в президенството и те са били предадени в прокуратурата.
Източник: news.bg
