Имаме си вода, имаме си земя, правим си кал, казва Иван Кулеков в може би най-прословутата си сентенция. Как се оказа така, че един регион като Северозапада, заключен между най-пълноводната река в Европа и най-красивата част на Стара планина, граничещ с две държави, затъна в калта? Отговорът има много страни: влизането в ЕС, новата мобилност на хората, липсата на пътища, наследената умишлена изолираност на граничните райони, липсата на университет и на добро управление...
Но целта на това издание не е да търси отговор на този въпрос. Разходихме се из трите града, които формират този регион, скрит зад клишето "най-бедният в ЕС", за да потърсим историите, които му дават надежда. От младежите, които правят IT във Враца, през пълния технологичен парк на Монтана до бавния, но обещаващ ръст на туризма във Видин, такива истории има. Много от тях са свързани с активни, инициативни хора, които са решили да пожертват част от комфорта си, за да утъпкват калта и да правят пътища.
Източник: .capital.bg
