Юбилейното събитие беше уважено от кмета на Враца Калин Каменов, народният представител Красимир Богданов, кметът на Борован инж. Десислава Тодорова, приятели на дружеството от Петрич, София, Симитли,Благоевград и много врачани, роднини и близки на преселниците в областта. Всички те бяха закичени с юбилейна значка и получиха специално издание на вестника "Македонски корени".
Градоначалникът на Враца поздрави празнуващите и им пожела да продължават да съхраняват богатото си минало и дългогодишните си традиции, чрез които сплотяват общността на македонските преселници, като пазят спомена за бащиния дом и българските си корени.
Депутатът Красимир Богданов ги призова да са верни на своите предци и да помнят, че в селищата които днес не са част от общобългарската територия са техните корени, където се родени и герои, поставили свободата и единението на българското племе над личното си благополучие.
Поздрав към своите комити отправи и техния войвода д-р Росен Айков.
Землячката на членовете на дружеството Боряна Карпузова запя от икиндия до преди разведиляване и всички пригласяха на песните за македонското девойче, за Миле Попьордано, мома Калина, за Яне Сандански - Царот на Пирина, за шума на буките и посланието на хайдутина "Ако умра, ил загина…".
Над 150 души се изправиха на крака и не със сълзи, а с аплодисменти почетоха паметта на създателят на дружеството Огнян Филипов - Войводата, сетне завиха хоро на любимата му песен "Земи огин, запали ме, направи ме пепел…"
Тържеството набра скорост и затрудни две журита, които трябваше да класиран майсторлъка на мъжете в правенето на вино и ракия и сръчността на жените да месят пити и да точат баници. Имаше томбола, грамоти за издържливи врачани съжителстващи дълги години с македонски невести и смели врачанки довели македонски зет на родата си.
Късно след полунощ празнуващите се сбогуваха со кротце, со благо и без никакъв кютек, пожелавайки си до нови срещи, за да покажат за пореден път, че сите българи могат да са заедно, защото България не е само територия, тя е държава на българския дух.
А по снежните улици на града звънеше песента на група прибиращи се по домовете си войводи: "Една вера имаме, един живот живееме - България цела да е, секой да я знае..."
