Нашето откритие стана съвсем случайно, докато разглеждахме археологическите разкопки в месността „Манастирски дол”. Покатерихме се по сипея да видим руините на крепостните стени заграждали древният манастирски комплекс и пътят ни прегради ствол на дебело дърво. От екипа на археолозите ни предупредиха на шега да не се спънем в лозата на игумен Варлаам. Имаше такава опасност. Дебелите разклоненията на лозата, пълзяха високо по съседните храсти, а огромни коренища се виждаха на повърхността около ствола на лозовото дърво.
Археолозите ни разказаха, че сведения за манастира „Св. Троица” чиито останки проучват, има в Евангелие от 1609 година. Те не се наеха да датират манастирската асма, но нашата версия, за тава как игумен Варлаам си пиел винце под асмата май им хареса. Според археолога Александра Петрова, лозата при разкопките е поредното косвено доказателство, че в средновековния манастир е кипял живот, отглеждали са се култивирани растения. Тя каза още, че съществуването на лозата носи знака за човешка дейност, но в кой век е посадена, трябва други специалисти да се произнесат.
Колегата й , Нарцис Торбов продължи шегите и ни увери, че със сигурност игумен Варлаам и монасите са пили вино, но под коя асма, не се знае. Иначе, лозата е точно там, където е била преди столетия - в дясно от портата на средновековния манастирски храм- потвърди археоложката и отново шегувайки се ни посъветва да смятаме годините й.
Ние си направихме проста аритметика и решихме, че щом учените са установили, че манастирът „Св. Троица” е построен някъде между 12-ти и 14-ти век, значи нашата лоза е засадена малко сред това. Знае се, че няма християнска обител без лозница в двора пред църквата. Всички манастири са строени там, където имало вода. И на това място е имало много вода, дори и днес там минава тръба на водопровод за близкия квартал „Медковец”.
Видяхме, че лозата още си е тук и според работниците на археологическите разкопки, изобщо не е „дивачка”. Тук е древната лоза, оцеляла е с Божата благословия. Сметнахме, че е на повече от 500 години. Само че, това наше смятана е хипотетична математика. Ние може да предположим, че лозницата е на 600 години. От управата на „Врачански балкан” ще трябва да изпратят специалист и той да прецени възрастта на асмата. Дано не обори нашето твърдение и да излезе, че най-старата лоза наистина е в Балкана над Враца.
