Нейният кабинет не прилича на типична класна стая. Тук черната дъска е заменена от големи огледала и цветни карти. За страничния наблюдател логопедичните занимания може да изглеждат като забавна игра, но зад всяко движение стои сериозна научна методика, много труд и безкрайно търпение.
Зад гърба си Таня има солиден опит, който ѝ позволява да анализира промените в детското развитие от първо лице:
„Повече от 15 години работя като логопед, като по-голямата част от практиката и стажа ми са били в това училище. Артикулационните нарушения – неправилното произношение на звукове като „р“, „с“, „ш“ – са най-честите предизвикателства, с които се сблъсквам всеки ден. Отбелязвам, че се нарича „говорно нарушение“, а не „дефект“, както се е наложило в обществото. Не харесвам тази дума и избягвам употребата ѝ, защото слага един етикет на децата, които имат проблем. Това, което забелязвам обаче, е че с всяка изминала година броят на децата с такива проблеми расте.“
Предизвикателствата пред децата днес отдавна надхвърлят правилното изговаряне на определени звуци. В съвременната реалност работата на специалиста става все по-комплексна, обхващайки езиковото развитие, концентрацията и умението за разказване. В свят, доминиран от екрани, логопедът се изправя пред нов и труден съперник.
„Технологиите някак си откраднаха детството на децата ни. Те присъстват навсякъде – по време на хранене, в парка, дори на двора. Дори начинът им на общуване се случва чрез технологиите. Това е фактор, който е много страшен за развитието на децата. В консултациите си с родителите все по-често говорим за късното проговаряне, което е пряко свързано с прекомерното екранно време. Ако до две години и половина няма реч или тя е неразбираема, съветвам родителите да потърсят специалист. Апелирам към родителите и всички хора, които са участници във възпитанието и отглежданото на децата, да следят колко време детето прекарва пред екран и то да бъде ограничено до минимум.“
В училището логопедът е невидимият мост между детето, семейството и учителите. Таня е категорична, че успехът в кабинета е възможен само ако усилията продължат и у дома:
„Логопедът и родителят вървят ръка за ръка в терапевтичният процес на детето. Това, което се учи тук, трябва да се тренира и вкъщи – само тогава резултатът е бърз и явен. При всяко дете темпото е различно, може да отнеме месец, а може и години.“
Въпреки натовареното ежедневие и новите трудности на дигиталната ера, Таня гледа с надежда към бъдещето на своята професия. За нея тя е по-необходима от всякога:
„Смятам, че в последните години професията на логопед е доста популярна и нужна. Стимулирам родителите да потърсят помощ, защото логопедите понякога правят чудеса.“
Така, между огледалата и цветните карти, в СУ „Иван Вазов“ в Мездра се случва най-важната магия – тази на общуването.
