Преп. Атанасий от малък останал сирак и за възпитанието му се грижела една монахия. Когато пораснал отишъл в Цариград, станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган за монах. След време отишъл в Света гора, където се отдал на аскетически живот. Там основал манастир, наричан сега Великата лавра свети Атанасий Атонски. Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса.
В народни календар този ден е широко известен в народните традиции като Летен Атанасовден и е обвит в дълбоки религиозни и обредни значения.
Той е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл. Вярвало се е, че на този ден лятото се преполовява и св. Атанас, облечен в топъл кожух отива при Бог да моли за зима.
В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия.
Повели и поверия за Летни Атанасовден
В някои райони на страната се вярва, че змиите и гущерите се събират, за да се скрият до следващата пролет.
Старо поверие гласи, че не се ходи в гората, по ниви и ливади, за да не те ухапе змия. На този ден не бива да се убиват змии и гущери, а ако се срещнат – това се смята за лош късмет.
В много райони из страната се вярва, че на празник не бива да се работи на полето, не се пере и не се шие, за да се избегнат болести, злополуки или „змии да не влизат в къщата“.
В някои райони се коли жертвен овен, петел или черна кокошка за здраве, плодородие и дъжд. Обичаят се нарича кокоша църква.
Организират се общоселски събори или служби на параклиси, посветени на св. Атанасий.
Св. Атанасий се смята за покровител на здравето, житото, земята и слънцето. Наричат го още „черен светец“ в народните легенди, защото е бил строг, но справедлив. Свързват го с преодоляването на тежки и трудни моменти, зло и болести.
