На великденската трапеза задължително присъстват яйца, козунаци, салати, агнешко.
Основен продукт на великденската трапеза са боядисаните яйца. Най-важният цвят е червеният, който се получава от оцветителя Е102. В списъка с оцветители са Е110 – използван за жълто, Е131 – за синьо, Е142 – за зелено. Тези оцветители са разрешени за продажба у нас, тъй като България се придържа към общите европейски изисквания и европейския пазар. Но въпреки това, багрилата могат да предизвикат различни прояви на алергия (обриви, отоци, зачервяване на кожата, сърбеж), предупреждава доцент Людмила Нейкова, ръководител на Клиника по спешна токсикология на ВМА.
Яйцата имат пори в черупката си, а през тях боята прониква във вътрешността, т.е. боята е обагрила и белтъка на яйцето. Затова препоръчително е да се бели не само черупката, но и ципата на яйцето. Отчетени са данни, че боите за яйца, съдържат съставки, които при редовна и прекомерна употреба предизвикват хиперактивност и когнитивни затруднения в детска възраст. В последните години се наблюдава тенденция боите за яйца да са изцяло от органични продукти (черупки от орехи, обелки от кромид, сок от червено цвекло, касис, куркума, лилаво зеле, спанак и други).
Освен с алергия, често консумацията на яйца се асоциира с хранителни токсикоинфекции – например Salmonella. Симптомите обикновено се появяват 6 до 48 часа след консумация на заразена храна, но инкубационният период може да бъде и по-дълъг. Бързото обезводняване, воднистата и зловонна диария са основни симптоми. Затова варенето трябва да е минимум 10 минути, като жълтъкът не трябва да бъде оставен в течно или полутечно състояние. Яйцата трябва да се съхраняват не на стайна температура, а в хладилник. Така срокът им на съхранение се удължава до 10 дни след сваряването им и последващото боядисване.
Умереност се препоръчва и при прекъсване на дългия, строг пост. Преяждането е един от "великденските рискове“ и може да доведе до много неприятни последствия: стомашно-чревни разстройства (гадене, повръщане, диария, коремни колики), световъртеж, дехидратация, ниско артериално налягане, колапсни състояния. Храносмилателната система се претоварва, като резултатът е неефективно разграждане и усвояване на храната; наблюдават се сънливост, умора, ускорен пулс, главоболие., казва още специалистът.
За да се избегне преяждането, е добре да се консумират разнообразни свежи сезонни салати. Храненето да е бавно, на малки порции, като не бива да се прекалява с количествата. Пролетните салати и зеленчуци съдържат дефицитни вещества и витамини след зимните месеци, могат да съдържат нитрати. Сами по себе си нитратите не са токсични, но рискови за здравето са образуващите се при метаболизма им нитрити и нитрозамини.
Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта (образува се метхемоглобин) и се възпрепятства преноса на кислород до органите и тъканите. Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити преди постъпването им в организма. Условия за това са: неправилното им съхранение, готвенето – най-вече при пържене. При намалена киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, които имат канцерогенно действие. При постъпването на големи количества нитрати в организма, след 4 до 6 часа, се появяват симптоми като гадене, задух, диария, цианоза (посиняване) на кожата и видимите лигавици.
Съобщава се за слабост, замайване, главоболие, сърцебиене, понякога припадъци. Може да се изявят алергични симптоми, нарушения във функцията на щитовидната жлеза, на нервната система и други.
При избора на салати е добре да се подбират тези, които са свежи, без пожълтели и изгнили листа. Размерът има също значение – колкото по-голям е, толкова повече химия е вложена. Листните зеленчуци е добре да се измият с течаща вода (листо по листо). Най-богати на нитрати са: марули, пресни чесън и зелен лук, спанак, червено цвекло и други.
Плодове и зеленчуци, които се консумират в свеж вид, също могат да послужат като фактор за предаване на салмонелната инфекция (зелени салати, краставици), алармира доц. Нейкова.
От значение има и количеството консумирани яйца. Не бива да се изяждат повече от 2 яйца наведнъж и най-много 3-4 на ден. В противен случай жълтъкът може да провокира жлъчни спазми, а белтъкът – алергични реакции.
Особено рисково е приготвянето на сурови яйчни кремове и домашна майонеза, при които яйцата не се подлагат на термична обработка. Традиция за Великден е приготвяне на агнешко/ярешко месо. То е богато на цинк, на белтъчини, желязо, магнезий, фосфор, витамини от група В. Бавно печено, агнешкото се освобождава от мазнините. Здравословно е то да не се яде горещо, а с температура около 30ºС, да се отдели от него лойта, която е с много холестерол, пояснява доц. Нейкова.
Традиционен елемент са и козунаците, които съдържат много калории, добавки (стабилизатори, оцветители и други), поради което задължително е да се консумират с мярка. Съчетаването им с натурално кисело мляко е препоръчитално, защото в гастроинтестиналната система се внасят пробиотици, нужни за доброто храносмилане.
Големият празник не е причина за злоупотреба с алкохол. Алкохолът разширява кръвоносните съдове и може да предизвика мигренозни пристъпи при хора, склонни към такива. Главоболието е основната характеристика на махмурлука и причините за появата му е дехидратацията и "свиване“ на мозъка. Алкохолът дразни стомаха и увеличава отделянето на стомашна киселина – клинично изявена с гадене и стомашно разстройство. Освен етанол и съединения, в алкохолните напитки (конгенери и сулфити), особено разпространени в по-тъмните питиета, допринасят за по-тежък махмурлук.
Ако след дълъг пост изведнъж се прекали с храна и алкохол, много лесно празникът може да се пренесе и завърши в болнична обстановка: в токсикология, инфекциозна клиника, дори и в хирургична такава.
Източник: .focus-news.net
