Когато в 784 г. Тарасий бил избран за цариградски патриарх, той привлякъл Теофилакт в клира на патриаршията.
Най-напред Теофилакт бил изпратен в един манастир край Черно море, а по-късно го избрали за епископ на Никомидия. На това отговорно място свети Теофилакт се отличил с дела на християнска благотворителност. С неговите грижи били построени не само храмове, но също болница, домове за бедни и престарели хора, които имали нужда от подкрепа и грижа. Епископът подпомагал със средства нуждаещи се вдовици и сираци. Във времето на една заразна болест, която се появила в града, той сам се грижел за болните заедно с лекарите и другите доброволци.
След смъртта на патриарх Тарасий на патриаршеския престол бил избран свети Никифор I, а после император станал Лъв V Арменец (813-820 г.), известен противник на иконопочитанието. Тогава патриарх Никифор, заедно с епископите свети Теофилакт Никомидийски, Емилиан Кизикски, Евтимий Сардийски, Евдоксий Аморийски, Михаил Синадски и Йосиф Солунски, отишъл в двореца и изобличили самодържеца за иконоборческите му схващания. Императорът се разгневил и осъдил всички на изгнание. Патриарх Никифор бил заточен в Хрисопол, а другите епископи на различни места. Свети Теофилакт бил пратен в Стровил, на югозападния край на Мала Азия, където престоял в изгнание 30 години и там се упокоил в 840 г.
След като при императрица Теодора и патриарх Методий се прекратило преследването на иконопочитателите, мощите на свети Теофилакт били пренесени в Никомидия.
