На партийно мероприятие като на партийно мероприятие:
слово за Динко Петров произнесе кметът Генади Събков, който припомни основни факти
от житейската и партийна биография на Юшан, участвал активно в установяването
на отечественофронтовската власт във врачанско по време на Деветосептемврийския
преврат, като не пропусна да направи паралели с нашето съвремие.
Спомени за партизанския командир сподели неговият
земляк, 95-годишният ремсист Пенко Митов, който сподели, че го е запомнил като "много
добър, честен човек, учтив към хората, готов винаги да помогне на всеки, който
се нуждае от помощ”.
Сценарият на партийната проява, организирана "под шапката" на Община Мездра, включваше, разбира се, тематични партизански песни, изпълнени от култовата Мъжка вокална група "Калето" и народната певица Катерина Мицова, между които знаковите "Септемврийци", "Хей, поле широко" и "Огин пламна в Рила планина".
С едноминутно мълчание и падане на колене участниците в поклонението почетоха паметта на Динко Петров-Юшан. Венци и цветя на признателност поднесоха Община Мездра, Общинският съвет на БСП, представители на Българския антифашистки съюз и на Съюза на ветераните от войните на България.
Извън оцветената в червено партийна маска: Динко Петров е една от 55-те жертви, които община Мездра дава във Втората световна война. Загива на 25 октомври 1944 г. в местността "Турски Тачевац" близо до югославско-албанската граница, на 46-годишна възраст. Бил е командир на взвод с чин поручик в 35-а гвардейска рота, подразделение на Шеста пехотна Бдинска дивизия. Посмъртно е произведен в чин капитан.
Любопитна е съдбата на тленните останки на Динко Петров. Първоначално той е погребан на мястото, където днес се намира градското Читалище "Просвета", като на гроба му е поставен пирамидален обелиск с петолъчка на върха. През 1958 г. неговите кости са преместени в центъра на Мездра, на входа на Алеята на кестените откъм гарата, където е издигнат бюст-паметник от сив гранит, дело на известния скулптор Цветан (Ценко) Михов. В началото на 70-те години на XX век паметникът е преместен в пространството между киното и пощата, където се намира и в момента.
За съжаление, имената на повечето останали герои от Втората световна война тънат в дълбока забрава и те не се почитат, което е още едно доказателство за нашата къса историческа памет, насадена в епохата на социализма.
Освен поручик Динко Петров, още седем от тях са родени или свързани с Мездра. Нека си спомним и за тях, по реда на тяхната гибел:
* подпоручик Георги Константинов Самарджийски (на 21 г.) - летец, загинал при изпълнение на служебния си дълг на 2.X.1941 г. край село Телиш, Плевенско (б.а. на гроба му, който се намира в старата част на гробищния парк в Мездра, впоследствие е монтирана великолепна скулптурна фигура, дело на проф. Иван Фунев);
* подофицер Кръстю Добрев Станчев (28 г.), убит на 12.VI.1943 г. при с. Ерли-Садовина, Косово;
* подофицер Цвятко Митов Мишков (22 г.), загинал на 17.IX.1944 г. при с. Славовик, Бела паланка, Югославия;
* трудов редник Георги Аргиров Дабов (35 г.), убит на 10.X.1944 г. при с. Ружинци, Белоградчишко;
* подофицер Иван Георгиев Иванов (23 г.), загинал на 3.XI.1944 г. при масива "Преполац", Подуевско, Югославия;
* подпоручик Христо Иванов Христов-Комитата (30 г.), убит на 13.III.1945 г. при с. Драва Полконя, Унгария;
* кандидат-подофицер Ангел Апостолов Коцов (47 г.), загинал на 15.IV.1945 г. при с. Каешлар, Струмишко.
Поклон пред светлата им памет!
