Някои от по-известните пещери и райони включват:
Пещерите със скални рисунки до село Царевец
Представляват комплекс от многобройни малки пещери и скални ниши, разположени на южните склонове на хълмовете Средния камик и Говедарника. Те са уникални със своите средновековни скални надписи (графити), а не с праисторически рисунки в класическия смисъл, както често се смята или се бърка с други пещери (например пещера "Магура"). Според специалистите, тези графити датират предимно от XVI до XIX век. Проучвателни експедиции от 60-те до 80-те години на миналия век предполагат, че някои знаци може да се припокриват с тези от времето на Първото българско царство (Плиска, Преслав, Мадара), но основната част е средновековна. Открити са надписи и знаци в около 30 малки пещери и ниши на 40-метровите скали.
Някои изследователи свързват мястото със съществувал там Царевецки скален манастир, като наличието на монограм на цар Иван Шишман в близост дава основание за тази хипотеза.
Скалните образувания се намират в красива местност в покрайнините на Стара планина, близо до село Царевец. Местността е достъпна чрез екопътека "Скалните рисунки", която започва от село Царевец и води до местността "Говедарника". Преходът е с дължина около 3 км и денивелация 80 м. Ако решите да посетите, е препоръчително да носите вода и подходящо облекло, а за намирането на всички ниши може да е необходим водач или предварителна подготовка, тъй като маркировката не е навсякъде ясна.
"Пещ" край Старо село
Известна е най-вече със своето археологическо значение, тъй като в нея са открити едни от най-старите останки на материалната култура по българските земи. Според Картотеката на пещерите, пещерата е сравнително малка – дължината ѝ е 36 метра, а денивелацията е 0 метра (хоризонтална пещера).
Най-важната характеристика на пещерата е нейната роля като праисторическо селище. Откритите в нея артефакти и следи от човешка дейност са датирани в края на палеолита (старокаменната епоха), което я прави ценен източник за изучаване на живота на древните хора в региона. Пещерата "Пещ" (заедно с други обекти като крепостта "Градът" наблизо) е част от културно-историческото наследство на района, свидетелстващо за хилядолетно обитаване.
Въпреки историческата си значимост, пещерата не е благоустроена или осветена за масов туристически поток. Тя привлича предимно любители на археологията, природата и пешеходните маршрути в каньона на Старо село. Често е споменавана в контекста на красивите скални образувания и природата в района.
"Цаконишка пещера"
Известна още като "Цаконишки печ" се намира близо до село Цаконица, община Мездра. Това е дълга и сравнително слабо проучена пещера, която представлява интерес предимно за спелеолози и опитни туристи, тъй като не е благоустроена за масови посещения. Пещерата е доста дълга за района – общата ѝ картирана дължина е 637 метра. Има положителна денивелация от +10 метра. Пещерата е картирана за първи път сравнително скоро – през 2008 г. от български спелеолози. Не е защитен туристически обект с изградена инфраструктура (алеи, осветление и т.н.). Достъпът е свободен, но изисква специално оборудване и умения.
Тъй като пещерата не е обезопасена, посещението ѝ крие рискове и е препоръчително само за хора с опит в пещернячеството или с водач-спелеолог. Районът около пещерата е живописен, част от красивия каньон на Цаконица, който предлага добри условия за пешеходен туризъм и наслаждаване на природата. В близост до селото се намира и праисторическото селище "Пещера" (в друга пещера, наречена "Голямата пещера"), което е обявено за паметник на културата.
"Цаконишка пещера" е по-скоро обект за изследователи и приключенци, отколкото за стандартен семеен туризъм.
"Шишмановата дупка"
"Шишмановата дупка" е пещера, разположена в скалните масиви над село Лютиброд, част от живописното Искърско дефиле. Местността е известна със своите красиви природни пейзажи и исторически легенди, свързани с цар Иван Шишман. Тя е част от множеството пещери и скални образувания в района на Черепишкия манастир. Достъпът до пещерата е описан в миналото като "мъчен за изкачване". Според някои източници, подробни данни за конкретния достъп липсват или са предназначени за специализирани пещерни клубове и туристически групи.
Легендата за цар Иван Шишман
Основната забележителност на пещерата е свързана с народните предания. Легендата разказва, че по време на последното сражение на цар Иван Шишман с османските турци в района на Искърското дефиле, царят и неговите войски се укрили в тази пещера. За да запазят българските ценности, те скрили царската корона и несметно богатство някъде в лабиринтите на пещерата, след което затрупали входа. Според преданието, имането все още не е открито.
Районът около Лютиброд и Черепишкия манастир е осеян с множество подобни топоними (Шишманово кале, Шишманово поле), което подхранва местните истории и легенди за последния български цар.
"Принчовец"
Пещерата е разположена в района на Мездра, като до нея се организират туристически походи, тръгващи от града към ловна хижа "Крета" и "Моравица". Според информация за туристически маршрути, достъпът е по туристическа пътека, която е част от по-дълъг маршрут. Пещерата е с дължина 227 метра и дълбочина 7 метра.
В картотеката на пещерите за община Мездра са регистрирани и други пещери и пропасти с различни размери, като "Пролаза" до Лютиброд, "Шугавата", "Алеко" и др.
Можете да намерите подробен списък и информация за пещерите в общината в Картотеката на пещерите.
