Първоначално кметството се помещава на втория етаж в даракчийница, стопанисвана от наследниците на известния в следосвобожденските години консерватор Иван Стойнов (1838-1907) от с. Типченица, Врачанско, депутат в Учредителното и в още няколко народни събрания.
Първото кметуване на Иван Мишев продължава само 5 месеца, до падането на правителството на Константин Стоилов (1894-1899). Впоследствие той заема този пост още два пъти (1923/24 и 1925-1931), през което време управлява общо 7 години и половина. Както отбелязват съвременниците му, "в този кратък период направи велики дела и подвизи за Мездра, общината и целия Искърски край". При неговото кметуване са водоснабдени Мездра и района на гарата, построени са Прогимназия "Тодор Балабанов" (1925-1929) и Храм "Св. Георги Победоносец" (1930-1932), училището в с. Боденец, започнат е водопроводът за с. Крета, "сторонник" е за електрификацията на Мездра.
Освен всичко това, Иван Мишев известно време учителства, бил е полицейски пристав, околийски началник по време на Балканската война 1912/1913. Ето защо, когато умира през 1932 г. Врачанската Митрополия разрешава на общинската управа да бъде погребан в двора на мездренската църква (за съжаление, днес гробът му е заличен!)
По-продължително време през първата четвърт на XX век кметуват също Лило Марков (1903, 1908-1910, 1913-1918) - около 6 години и половина, при чието управление в Мездра се открива прогимназия (1909) и мирово съдилище (1915), той е баща на народния представител в XXII ОНС Цоло Лилов; както и Христо Ив. Островски (1903-1908, 1921-1922) от с. Златарица, Търновско - учител, преселник в с. Боденец, през чийто мандат (1903-1908, 1921-1922) започват да се изграждат нови училища в съставните села на общината, изработва се първият общ регулационен план на с. Мездра, открива се полицейски участък (1906), построява се каменният мост над река Моравишка и се прокарва главната улица "Христо Ботев" (1908).
Сред успешните кметове преди 9.IX.1944 г. са още Никола Леонкев (1911-1913, 1925, 1931-1932 и 1934), адвокатите Йордан Христов (1934-1937 и 1938), Марко Кр. Дановски (1938-1942) и Иван Тошев (1943-1944). При управлението на Йордан Христов са построени училищните сгради във Влашко село (дн. Царевец), Люти брод, Моравица и Ребърково и прави своя прощъпулник пожарната институция. При кметуването на Марко Кр. Дановски е завършено училището в Типченица и започва строежът на Дом-паметник читалище "Просвета" в Мездра (сега Дом на железничаря), а по времето на Иван Тошев, на 30 октомври 1943 г., Общинският съвет решава да помоли Министерството на вътрешните работи и народното здраве да даде на Мездра статут на град, което на този етап не се увенчава с успех.
Впрочем, непосредствено след 9 септември Дановски, който в годините преди преврата е околийски управител на Ботевград, изчезва безследно и е ликвидиран, тъй като подписва смъртната присъда на британския офицер майор Томпсън (1920-1944).
Първият кмет на Мездра след 9.IX.1944 г. е Мишон Петков (1944-1945) - земеделец, представител на Отечествения фронт. През пролетта на 1945 г. обаче местната земеделска дружба го отзовава от длъжност като „геметовец” и председател на временната общинска управа става Дамян Георгиев (1889-1872) - също член на БЗНС. Апропо, малко по-късно Мишон Петков е съден и лежи като политзатворник в лагера на остров Персин, Белене.
При кметуването на Дамян Георгиев (1945-1948), на 16 декември 1946 г., Общинският съвет прави повторно предложение до Министерския съвет Мездра да бъде провъзгласена за град, което отново не е прието. Все по това време се изготвя общ план за електрификацията на Мездра, прави се ВЕЦ „Трайчо Костов”, решено е да се построят гимназия, дневен детски дом и кооперативна болница, възобновено е изграждането на читалището.
Сред знаковите личности, който управляват общината след 9.IX.1944 г., е Никола Ваклинов, при чието кметуване (1948-1954), на 26 август 1950 г., с Указ №435 на Президиума на Народното събрание Мездра е обявена за град. Два любопитни факта около този паметен исторически момент: на 22.XI.1949 г. Общинският народен съвет (ОбНС) решава да помоли Околийския народен съвет (ОНС) - Враца да изпрати доклад до Президиума на ВНС за "преименуване на село Мездра в град Сталино", а година по-късно, на 29.VII.1950 г. управата на ОбНС моли ОНС "да ходатайства да бъде удовлетворено искането на гражданството" Мездра да се преименува на гр. Червенков (б. р. по това време Вълко Червенков е генерален секретар на ЦК на БКП и министър-председател на България). За щастие, Президиумът на Народното събрание отказва да удовлетвори тези искания, белязани от прословутия "култ към личността".
И още нещо малко известно: през 1967 г. Никола Ваклинов е изключен от редовете да БКП и му е отнето званието "Борец против фашизма и капитализма" с обвинението, че е поддръжник на групата на Иван Тодоров (Горуня), Цоло Кръстев и ген. Цвятко Анев, която през 1965 г. организира заговор за свалянето от власт на Тодор Живков, реабилитиран е посмъртно едва през 1990 г.
По времето, когато председател на ГОНС е Христо Дилков (1956-1959), започва да излиза първият общински вестник в Мездра - вестник "Устрем". Това става малко след Априлския пленум на БКП, на 2 юли 1956 г. Впоследствие печатният орган на местната кметска администрация се именува "Искърска комуна" (1960-1990), "Искърски страници" (1990-1998), "Искърски фаръ" (1999), а от 2002 г. - "Мездра XXI век".
С добро име и авторитет сред гражданството се ползва Гено Цеков. При неговото кметуване (1960-1966) е изграден водопроводът Враца - Мездра (1964-1965), благодарение на който общинският център е захранен с достатъчно питейна вода, шосирани са повечето градски улици, масово се строят частни жилищни сгради, спиртната фабрика е преустроена в Пивоварен завод "Леденика" (1964), завършени са сградите на гимназията, филмова база, банята и ТПК "Динко Петров", разширяват се каменни кариери, керамичната фабрика и мелницата, строят се детски гради и ясли.
Съвременният облик на гр. Мездра до голяма степен се оформя по времето, когато председател на Градския общински народен съвет (ГОНС) е инж. Любомир (Любен) Йотов. През този период (1966-1976) интензивно се развива общественото, жилищното и промишленото строителство. Тогава са завършени сградите на банката (1966), Младежкия дом (1969), киното, поликлиниката, съвета и пристройката на читалището (1974), Хотел "Родина" (1976) и др.
Благоустроява се градският площад, търговската мрежа, улиците и кварталите. Разраства се частното и кооперативното жилищно строителство. Разширява се мрежата от учебни и здравни заведения. Изграждат се нови промишлени предприятия: Машиностроителен завод "Искър", Завод за телефонни елементи, Металокерамика, Стопанско предприятие за художествена и битова тъкан "Юшан"; създава се АПК "Искър". Все по него време отваря врати Градската художествена галерия (1971), поставено е началото на Празниците на културата "Мездра-май" (1974), активно се работи върху монументалната украса на града.
В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато председатели на ОбНС са Марин Даков (1977-1982), инж. Цветко Ив. Петков (1982-1986) и инж. Георги Давидков (1986-1990), делът на строителството на обществени сгради постепенно намалява за сметка на строежа на ведомствени жилища. Така, въпреки значителното нарастване на населението на гр. Мездра (1975 г. - 12 701 ж., 1985 г. - 13 709 ж.) и на общината (1975 г. - 28 987 ж., 1985 г. - 31 023 ж.), жилищна криза няма.
Само през периода 1975-1980 г. са построени около 1300 апартамента. Повече средства се отделят за благоустрояването, озеленяването и хигиенизирането на града. В резултат: през 1981 г. гр. Мездра е класирана на първо място в страната по благоустрояване и изграждане на населените места. Именно в годините преди 10 ноември 1989 г. се реализира проектът за "водно огледало” на градския площад, реконструиран е площад "Македония", построени са новата автогара, преустроена е сегашната сграда на болницата и т. н.
Поради сравнително близкото отстояние във времето извън нашето внимание остава дейността на общинската управа след 1989 г.
В заключение: в 120-годишната история на Община Мездра (1898-2018) кметския пост заемат 46-ма души, една част от които по няколко пъти. Най-кратко - само една седмица, кметува в навечерието на Деветнайсетомайския преврат през 1934 г. Иван Ил. Попов, а най-продължително - 15 години, Иван Аспарухов, от 1 ноември 1999 г. до 27 ноември 2014 г. Доайен сред живите кметове на общината е 87-годишният инж. Любомир (Любен) Йотов (р. 1931 г.), който е и единственият почетен гражданин на община Мездра за заслуги в местното самоуправление (1998).
Кметове на Община Мездра XIX - XXI век
(р. 8.IV.1874 г., Враца - 28.XII.1962 г., Мездра)
(р. 10.VIII.1910 - 7.IV.1959 г., Мездра)
(р. на 13.
(р. 9.VIII.1889 г., с. Люти дол - 6.XII.1972 г., Мездра)
(р на 31.I.1938 г., с. Соколово, Бургаско)
(р. на 21.XII.1945 г.)
(р. на 10.VIII.1956 г.)
(р. 21.