„Това , което ме доведе в Мездра беше, че аз отдавна искам да преподавам балет именно на деца, които до сега не са виждали нещо такова. Да могат да го преоткрият, да видят какво е. и виждам, че на повечето им харесва. Постоянно ми разказват, че вкъщи тренират, показват на родителите си какво са научили, което за мен е искрена радост.
Когато ми дойде идеята да преподавам в Мездра, се поразрових в интернет, но имаше много малко информация. Но все пак видях, че преди около 40 години е имало балет, това бе още по-стимулиращо. Щом нещо вече е било, ще бъде отново тук като изкуство, което да се преподава”, разказва Мария.
Всяко начало само по себе си е предизвикателство, но за нея предизвикателство е в това, че съвсем отскоро е започнала да преподава, и до сега не е срещнала никакво трудности.
„Може би ще дойдат по-натам, засега емоциите са основно положителни. Децата са щастливи, доволни и се забавляват” коментира балерината.
В школата се обучават 16 деца, разделени в три възрастови групи –от 3 до 6 години, от 7 до 12 и две девойки на 16 години. Мария сподели, че поддържа постоянна обратна връзка с родителите.
„Все още те не са присъствали на репетициите, тъй като това разваля дисциплината, разконцентрира децата, но отзивите са положителни. Децата са много въодушевени и развълнувани след всяка репетиция”.
Докато разговаряхме с ръководителката, малките балерини с нетърпение очакваха да започне поредната репетиция, да застанат до станките в изходна позиция и под съпровод на музиката да се потопят в изящните движения на балета. Най-въодушевена от тях бе 11-годишната Даяна, която вечее гледала балета„Лебедово езеро” в интернет.
„Чувствам се много хубаво и е много приятно тук, защото още от малка искам да тренирам балет. Когато разбрах, че ще има балет, първото ми решение бе че искам, и мама ще ме запише” –усмихва се Даяна.
За Мария работата с децата сподели, че когато ги чуе какво са разказвали на родителите, това дава едно щастие, едно зареждане и чувството е прекрасно.
А за себе си Мария разказа:
„ Моята историята е много различна. Не съм записана от майка ми, която не си е казвала, че иска детето ѝ трябва да ходи на балет. В същност, в детската градина бях записана да ходя на английски, и един ден госпожата по балет влезе в стаята и повика децата, записани на балет. На мен ми стана интересно какво е това балет, отидох и от тогава не съм спирала. Продължих в Балетно студио "Арт" във Враца, след това започнах да уча балетна педагогика в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – град Пловдив. Имаше кратка пауза, но през цялото време си ме теглеше балетът и тогава открих, че мога да премина онлайн курс към Большой театър, откъдето получих сертификат по педагогика, за да мога да преподавам на децата”.
За Мария балетът е една житейска школа:
„Балетът дава много неща. Тъй като аз съм започнала от много малка, трудно ми е да разделя какво ми е дало семейството и какво ми е дал балетът, защото възпитаието и от едното, и от другото, са вървели винаги ръка за ръка. Но със сигурност дисциплина, търпение, защото всяко едно движение само по себе си е трудно, много мисъл, за да го направиш така, че да изглежда добре, и след месец - два, година опит видиш, че си го направил, чувството, че си го направил след дългия труд, не може да се сравни с нищо друго” допълва педагогът.
