Както всички го знаят, почетният гражданин на Монтана Вен Зах. В изкуството му има върхове и те се помнят - изложба по повод 300 години от Чипровското въстание 1688 г. в София и Монтана. Но това, което най-много му приляга, е самостоятелната изложба "Из света на Радичков". В нея платната сякаш са родени за словата на самобитния писател, душеприказчик на хората от Северозапада, негова сродна душа. Пред погледа на непредубедения зрител се редят „Всички и никой“, Портрет на Радичков, „Суматоха“, „Разказ“, „Паче яйце“, „Бройлер“, „Свирепо време“ и „Кокили“ по Радичков.
Темите в творческата палитра на Вен Зах са традиции, празници, легенди и старата българска архитектура с китните родни къщи. Негови творби са собственост на частни колекции в чужбина, илюстрирал е книги на различни издателства. За достиженията си е носител на златен медал за сценография, на орден "Св. св. Кирил и Методий", медал "1300 години Българска държава", медал за дарителство, почетни знаци на Чипровци и на Монтана.
Венелин Захариев е член на Съюза на българските художници и на Дружеството на художниците "Тенец“ в Монтана. Най-много се вълнува от природата, класическата музика и джаз.
"Венко е класически тип художник, той не прави резки движения по посока модерното, у него се забелязва развитие по формулата „реализъм в модерни одеяния“. С чувство за самосъхранение той сменя жанрове, сменя техники, но никога не минава границите между модерно и модно, не изневерява на природата си, на зодията си. Преображенията му са в рамките на класическото, знае, има усет за това, че реализмът в крайна сметка ще се окаже... най-модерното течение и школа. Отличен колорит и тънък график, с усещане за формите, но и за сюжета на претвореното. Венелин Захариев печели бързо зрители и приятели.“ Така определя неговия облик Константин Еленков.
Започва да рисува съвсем малък, било бедно време и първите му опити са на листа от тетрадка и молив. Детството му минава в село Копиловци, най-западното село в нашия Балкан. Тамошната природа го вдъхновява, а също така и приказките, фолклора, историята и литературата.
Пребродил е света, но си остава патриот - обича България и родния Северозапад, опазва природата, сади дървета. И рисува, рисува всичко наше, с преклонение и посвещение в любов. А приятелите му пожелават вдъхновение, светлина и неизчерпаема творческа енергия, да продължи да радва почитателите си с нови изящни платна, с голямото си човешко сърце да нашепва на българите за красотата, за хармонията, радостите и болките в душата.
