Алпинистът Христо Проданов от Покрива на света: Аз съм на върха, на върха съм!
20 април 1984 г. Часът е 18:15 местно време. След самотно изкачване, продължило над 12 часа, по радиостанцията пропуква: "Аз съм на върха, на върха съм - Христо!“ Сам, без да носи допълнителен кислород, в "зоната на смъртта“ 9височината над 8000 м), Христо Проданов е първият българин качил се на Покрива на света - връх Еверест (8848 м). Прави това по Западния гребен, известен още като "Жестокия път“ и прекарва 33 минути там, горе. Той не преживява опасното слизане за да разкаже.
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Става първият българин, изкачил осемхилядник - връх Лхотце (8516 м) през 1981 г, както и първият българин, изкачил връх Еверест; четвъртият човек в света, изкачил се сам, тринадесетият човек, успял да достигне до върха без кислороден апарат и то по най-трудния и дълъг път - Западния (непалски) склон. Дълго планираната експедиция тръгва през февруари 1984 г. и наброява 24 членове с начална точка непалската столица Катманду. За маршрут е избран Западният гребен.


В 5 сутринта на 20 април, Проданов тръгва нагоре. Придружаващият го шерп Ринджи се отказва от атаката на върха. На височина около 8200 м двамата се изправят пред 90-метрова скала с обратен наклон. Българинът я изкачва, но шерпът е силно затруднен. Провалят се опитите Христо да изтегли Ринджи - време, в което губи сили и ценни часове. Така 41-годишният инженер продължава сам към заветната цел. Христо успява да се качи на върха и престоява 33 минути там, но забавянето се оказва фатално. Последва едно обречено слизане в хималайския мрак, опитвайки се да слезе по своите стъпки. Нощта големият карловски спортист изкарва на открито, без кислород, бивачни съоръжения и в зоната на смъртта. Последните откъслечни думи от Христо се чуват по радиостанцията на следващия ден, 21 април. „Аз тук… над големия… сив купен.“
Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов: "Дръж се, Ицо, идват към теб! Ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Моля те, не заспивай!“
На помощ се втурва Людмил Янков, който в този момент бивакува на височина малко над 7100 м. Людмил поема с изключителна скорост с цел да търси Проданов. Достига височина от около 8500 м и намира само раница, когато пада изтощен и прекарва нощта в спалния си чувал на открито при температури от минус 40 градуса. Оцелява по чудо, но губи четири от пръстите на ръцете си в следствие на измръзване. По негови думи е бил толкова изморен, че едва ли е имал сили да спаси Христо Проданов. На 17 април, 4 години по-късно, Людмата, както го наричат приятелите, загива под вр. Камилата в Рила.
Източник: misal.bg
1 408 прегледа · 0 споделяния
Коментари (0)
Всички коментари