Огнян Пищиков представи пред десетките свои почитатели историята на написването на популярните издания „Речнико на Баце“ и „Бисерите на Баце“. Той прочете и няколко стихотворения и поеми от хумористичните книги „Сиренъе по врачански и „Манджа с грозгье“. В представянето на творчеството на колоритния врачанин взе участие и неговата внучка Гергана.
Огнян Пищиков получи много поздравления и подаръци от врачански институции, политически партии и многобройните приятели, които бяха дошли да уважат неговия юбилей.
Вечерта завърши с обилни наздравиции вкусни мезета, приготвени от неговото семейство.
Огнян Димитров Пищиков е роден на 1-ви март 1955 година във Враца.Има висше икономическо образование и специализация по Организация и управление на културните дейности. Работи повече от тридесет години в сферата на културата като ръководител на „Книгоразпространение“, „Кинефикация“ иОкръжен съвет за култура. През последните години участва в изработването и оперативното управление на проекти в туризма.
Пищиков е инициатор на започването на археологически разкопки в местността "Градището"край прохода "Вратцата", както и навъзстановяването на манастира "Св. Иван Пусти" край Бистрец. Подкрепя и работи за реализацията на много местни обществени,патриотични и културни каузи.
Собственик е на издателска къща „Трибали 2011” и на „Вестнико на Баце“.Има сериозни публикации по езикознание, топонимия и местна история в различни сборници. Автор е на книгите „Враца – в търсене на забравеното име” и „Професия – Врачанин”. Автор и съставител е на забавно-хумористичното издание „Речнико на Баце” и „Бисерите на Баце” в пет поредни книжки, които претърпяха много издания и са много популярно и търсено четиво в цялата страна. Благодарение на тези издания врачанския диалект и град Враца станаха много популярни в България.
Пише и хумористична поезия /„Врачанскио панаир“, „Ода за белио отел“ и др., включени в сборниците „Сиренье по Врачански“ и „Манджа с грозгье“/.Неговите стихове не са просто поезия. Хумористичните издания на Пищиков са написани на автентичен врачански и северозападен говор, което е безспорен принос за българското езикознание.Чрез неговите книги този автентичен врачански говор ще бъде запазен и за следващите поколения българи.
Член е на Клуба на дейците на културата от 1981 година до днес. Народен представител в Седмото велико народно събрание на Република България, което изработи и прие новата Конституция на България.
